Обичам тази книга и мога само да съжалявам, че бях на края ѝ, когато открих, че я има преведена и на български. Да четеш за вселенските закони, за неуОбичам тази книга и мога само да съжалявам, че бях на края ѝ, когато открих, че я има преведена и на български. Да четеш за вселенските закони, за неуловимата магия на мечтите, за силата на въображението само по себе си е вдъхновяващо. Обаче като вземеш това от нематериалния свят и го примесеш с научни обосновки и експерименти няма как да не ти даде съвсем нов вид въодушевление. Четеш и мечтаеш и то без да искаш. Свързваш се с малката вселена в самия себе си. Просто естествено припознаваш редовете на думите и ги разбираш въпреки сложността на терминологията и квантовата физика.
Ще бъде препрочитана - това е сигурно. 5/5 ☆...more
Според мен да откриеш най-простите неща, да стигнеш до най-скромните истини е една от най-трудните задачи. Изисква сериозни прозорливост, лексика, опиСпоред мен да откриеш най-простите неща, да стигнеш до най-скромните истини е една от най-трудните задачи. Изисква сериозни прозорливост, лексика, опит, емпатия и като цяло психологична дълбочина и възприемчивост.
Книгата ми хареса, има приложими тактити и правила по повод продажбите и позиционирането на бранда в съзнанието на клиента. Може дори да се разглежда като като наръчник и определено стимулира мисълта и допринася към желанието за инициативност.
Чудя се дали тази книга щеше да ми помогне в най-неразбрания ми и самотния ми период, или е трябвало да премина такъв период, за да мога толкова високЧудя се дали тази книга щеше да ми помогне в най-неразбрания ми и самотния ми период, или е трябвало да премина такъв период, за да мога толкова високо да оценя днес книгата? Едва ли ще разбера, но друго е факт - щом първите три/четири глави започнаха, аз задишах някак по-спокойно. Вярвате или не, от 18 годишна обикалям терапии, но никога не съм била определяна като свръхчувствителен човек. Чувствителен, да, че е необходимо "нещо в мен да бъде поправено" да, че "твърде много чувствам, заради минали събития" да, че "тревожността е избор" да, но никога не ми е било обяснявано, че да бъдеш свръхчувствителен е нещо, с което се раждаш, то е част от ДНК-то ти, и най-вече: не е нещо, което е необходимо да поправяш или да променяш.
Книгата ми даде велико спокойствие. Нова перспектива. Възможност да съм гъвкава и предефинираща всяко събитие, което усетя в себе си или за себе си като "пречещо или негативно". Почувствах се разбрана и удобно в кожата си, нещо, което все по-рядко се случва. Много, много, много се надявам, че всички опити, които настоящето прави, за да възпитава децата на новото поколение осъзнато, чрез gentle parenting, за овладяване и разбиране на емоционалността, да е начало на промяна и да доведе до възприемане на нови модели и тактики, с които хората катоп мен да започнат да се чувстват все по-приобщени и/или по-"нормални".
Жестоко препоръчвам! За родители с плачещи деца и плачещи родители, за хора с депресия, тревожност и психосоматични симптоми - не съм чела нищо по-добро в жанра!
Чандлър Бинг винаги е бил любимият ми приятел, а "Приятели" си остава единственото предаване, към което продължавам да се връщам всеки път, когато ежеЧандлър Бинг винаги е бил любимият ми приятел, а "Приятели" си остава единственото предаване, към което продължавам да се връщам всеки път, когато ежедневието ми става малко по-сковаващо, а тревожността - плашеща. То е спасителното ми въже и знам, че този факт е валиден за милиони хора по света.
Да науча за интензитета на адикциите, с които Матю Пери се бори през целия си живот (буквално на 2 месеца му е бил назначен първият му опиат), събуди съчувстието ми. Направо съжалението ми. Като човек, който под една или друга форма е ставал свидетел на деструктивността на зависимостите, донякъде ми беше необходимо да прочета какво точно се случва в главата на самонаказващия се. А то никак не звучи безобидно. Има няколко момента в мемоара - за които Пери разказва осъзнато и от дистанция - които ме разстърсиха.
Понякога егоцентрично психиката на човек се изкривява в мисленето, че никой не може да е по-зле от него ментално и емоционално. Историята на Матю Пери обаче е история за най-дълбокото дъно на безизходица, за което някога съм чувала. По-плашещото е, че голяма част се е случвала пред очите ни, пред екраните ни, а ние нищо не сме подозирали. Направо ми е непонятно как може човек на 55 таблетки с опиати дневно да снима едни от най-забавните, хумористични и натуралистични сцени в ситкомите изобщо. Да успява да завладява с харизма, да спасява с вицове и култови фрази, да лекува и най-вече да дава надежда, че нещата в живота се нареждат и стават по-добри, когато всъщност въпросната личност никога не е изпитала подобна сигурност в живота си. И дори да е, е била мимолетна.
Цялата книга звучи като едно признание, за което трябва завиден кураж. Редовете в нея са искрени и неподправени, написани със самоосъзнатост и ясна преценка върху ситуациите и следствията от тях. Повечето хора са назовани с истинските им имена, доста разкрива от живота си зад камерата. Написана без претенция, на достъпен език и с някои завладяващи метафори, Матю Пери наистина загатва за непредполагаем талант в писането. За финал само ще кажа, че искрено се надявам този път да успее да запази трезвеността си, а книгата му да достигне до хората, които си казват, че по-зле от това не може да е. В тях най-вече да посее над��жда.
Аз съм от читателите, които вярват, че добрите книги, книгите, в които се влюбваме, ни намират в напълно точния момент. Момент, който пасва като ръкавАз съм от читателите, които вярват, че добрите книги, книгите, в които се влюбваме, ни намират в напълно точния момент. Момент, който пасва като ръкавица на светоусещането вътре в нас.
Впечатлена съм от прозорливостта и дълбоката душевност на Бриана Уест, която e на годините ми, но е успяла да изведе няколко привидно прости истини, които удържат смисъла на света на плещите си. Ето много, много малка част от тях:
"Страхът означава, че се оптиваш да се движиш към нещо, което обичаш, но старите ти вярвания, или неизлекуваните травми, ти пречат да продължиш."
"Емоционално интелигетните хора знаят, че щастието е избор, но нямат нужда да са щастливи всеки ден. Не позволяват мислите да ги определят. Не стават приятел задължително с всеки. Не бъркат лошото усещане за лош живот."
"Ние просто чакаме друга вселена да се свърже с нашата и да промени онова, което ние самите в себе си не можем."
"Светът не се върти около теб."
"Истинската емоционална зрялост идва, което си позволиш да изпитваш абсолютно всичко. И е знанието - че в края на краищата най-лошото, което може да ти се случи е просто това - просто едно чувство. Така че да се излекуваш е просто да се оставиш да почувстваш."
"Никога няма да бъдеш готов за големите неща, които имат значение, и да чакаш да станеш готов, преди да действаш, само ще задълбае пролуката "знам - правя"."
"В твоите най-дълбоки страхове са скрити твоите най-големи желания".
"Научи се да различаваш какво се случва от товао какво си мислиш, че се случва."
"Нашите умове имат ограничено количество самоконтрол. Това означава, че ние можем да удържим себе си от импулсите и желанията си само за определен период всеки ден."
"Отговори си на въпроса: ако имаш това, което искаш, как ще ти се промени животът на ежедневна база? Какво по-различно правиш?"
"Спри да чакаш някой отвън да дойде и да възстанови хаоса вътре."
"И знам, че никога не е любовта, която боли, а е привързаността към идеята за това как би трябвало да изглежда любовта." ...more
Мисля, че всеки може да усети тази книга като прибиране вкъщи.
Ако е нарамил излишни его, цинизъм, критичност, не се е връщал отдавна до корените си, пМисля, че всеки може да усети тази книга като прибиране вкъщи.
Ако е нарамил излишни его, цинизъм, критичност, не се е връщал отдавна до корените си, позабравил е как изглежда пътят до дома в началото му, книгата вероятно ще му се стори недружелюбна. Напудрена излишно, точно като за дългоочаквани гости.
Ако е решил, че иска да пусне онова, което светът е хвърлял отгоре и трупал върху рамената му, и остави чуждия багаж пред прага на собствената му врата, ще види тази книга като убежище, форма на уединение, което само едно носталгично ча��ано завръщане, може да подари.
Аз определено бях от вторите и усетих страниците на книгата като разговор със собствената си душа. Все ми се е искало да имам възможност да си поговоря конкретно с Мадлен Алгафари, а това беше едно прилично сбъдване на желанието ми. Богата книга, с класически схващания, простички истини, които понякога забравяме в сложността на света.
Всеки не намира това, което търси. Намира това, което носи....more
Loading...
