Симона's Reviews > Свръхчувствителните хора: как да преуспеем, когато светът ни притиска и обърква

Чудя се дали тази книга щеше да ми помогне в най-неразбрания ми и самотния ми период, или е трябвало да премина такъв период, за да мога толкова високо да оценя днес книгата? Едва ли ще разбера, но друго е факт - щом първите три/четири глави започнаха, аз задишах някак по-спокойно. Вярвате или не, от 18 годишна обикалям терапии, но никога не съм била определяна като свръхчувствителен човек. Чувствителен, да, че е необходимо "нещо в мен да бъде поправено" да, че "твърде много чувствам, заради минали събития" да, че "тревожността е избор" да, но никога не ми е било обяснявано, че да бъдеш свръхчувствителен е нещо, с което се раждаш, то е част от ДНК-то ти, и най-вече: не е нещо, което е необходимо да поправяш или да променяш.

Книгата ми даде велико спокойствие. Нова перспектива. Възможност да съм гъвкава и предефинираща всяко събитие, което усетя в себе си или за себе си като "пречещо или негативно". Почувствах се разбрана и удобно в кожата си, нещо, което все по-рядко се случва. Много, много, много се надявам, че всички опити, които настоящето прави, за да възпитава децата на новото поколение осъзнато, чрез gentle parenting, за овладяване и разбиране на емоционалността, да е начало на промяна и да доведе до възприемане на нови модели и тактики, с които хората катоп мен да започнат да се чувстват все по-приобщени и/или по-"нормални".

Жестоко препоръчвам! За родители с плачещи деца и плачещи родители, за хора с депресия, тревожност и психосоматични симптоми - не съм чела нищо по-добро в жанра!

5/5 ⭐