Бях много нетърпелива да разбера дали ще припозная "Четвърто крило" като новата си любима поредица и - ЙЕЙ - мога да си отдъхна!
Не лъжа - книгата е увБях много нетърпелива да разбера дали ще припозная "Четвърто крило" като новата си любима поредица и - ЙЕЙ - мога да си отдъхна!
Не лъжа - книгата е увлекателно написана. 720 страници на нощното ми шкафче/в колата ми/на бюрото ми уплашиха не малко хора, но е факт, че се четат супер бързо! Има динамика, има последователност на събитията, а хронологията и структурата на училищната година на Басгайът много ми напомни на тази в Хогуортс. Частта с насилието и смъртта не беше прекалено травмираща за вкуса ми. Обратите са очаквани, но уместни и най-важното: в книгата ИМА ДИАЛОГ! Аз преоткривам, че съм влюбена във фентъзита с диалози ♡♡♡ и във фентъзита, в които светът се разгръща постепенно, а не ти се изпльосква изведнъж от нищото с характеристики и термини, които те карат да се чувстваш лекичко умствено изостанал.
Вайълет е симпатична главна героиня, Зейдън е командир, за който всяко писна-ми-да-бъда-добро-момиче си струва да бъде напляскано, а Дейн ... струва си да бъде попляскан просто за спорта. Драконите са разкош! Цялата идея с телепатичните връзки ми е голяма слабост, а главите, в които комуникацията ставаше не на глас, а чрез мисли - едни от най-любимите ми. Битката накрая (както всяка битка във фентъзита) ме пообърка и се чудих кой крак на кого къде отива върху летящ дракон, но пак - беше СУПЕР!
Общо взето няма причина, поради която да не продължа с поредицата. Дано не забравям твърде много от сюжета, защото кой има свободно време да препрочита такива томове, без значение колко са интересни. :D
По мое мнение на този роман едни 100-на страници му бяха излишни. Не става въпрос за това, че героите се взеха много рано в него, дори напротив - бешеПо мое мнение на този роман едни 100-на страници му бяха излишни. Не става въпрос за това, че героите се взеха много рано в него, дори напротив - беше ми интригуващ подходa и това, че авторката е опитала да изгради роман за връзката на героите и проблемите в нея.
Отегчителна ми беше отложената драма на Стаси с Арън. От началото проблемите с него назряваха и бяха "аха" да се случат и така в продължение на 500 страници. Към края бая подбелвах очи и нямах търпение да се свършва.
Най-общо книгата е забавна, написана е добре, Нейт е добре изграден главен герой, фигурното пързаляне много ми напомня на балета, който като тема ми е слабост, а апетитните сцени са чудесни. Бонус точки за това, че главната героиня е трудно влюбчива и ѝ отнема време да се постопли и изгради доверие към главния герой. И това, че е Дева с Луна в Рак, as me :D
Обииичам тази книга! Мисля, че от момента, в който видях в тикток видеото на Алекс Астър синопсиса ѝ - за остров, който се появява веднъж на 100 годинОбииичам тази книга! Мисля, че от момента, в който видях в тикток видеото на Алекс Астър синопсиса ѝ - за остров, който се появява веднъж на 100 години, за 100 дни, знаех, че много малко трябва за да се влюбя в нея. Нещо толкова малко, колкото: да е написана по вкуса ми!
Има една особеност при мен в четенето на фентъзи/фантастики/дистопии/митологии и всички свръхестествени жанрове. Много ми е важно усещането да се доближава до приказното. Не говоря да има само магия, но така да са навързани елементите, че да изграждат плътен, детайлен, страстен свят, в който добро се среща с лошо, отново и отново, и всеки герой пази тайна до последно, която предусещаш, че ще преобръща финала десетки пъти. Така дори и да си разгадал един/два/три книжни обрата, няма как да си успял да разгадаеш всички и неминуемо ще бъдеш изненадан в някакъв момент. И нещо по-важно - динамиката и бързите случвания те засмукват като вихър и е невъзможно да спре да ти пука за историята, докато не разгадаеш сложностите ѝ и не излезеш невредим от нея.
Алекс Астър прави това с "Искронишка". От първата страница споменава магични думи като "звездопръчка", "туфи от звезди", "кралства" и "проклятия" и до последната не те кара да забравиш в какъв свят се намираш. Представях си всичко - скалите, дворците върху тях, камерните стаи, студените подове, бляскавите дрехи, цветовете, златото, среброто, диамантите. Вълнувах се за всяка нова глава и страшно бързо обръщах страница след страница. Правилата на света на Алекс Астър бяха сложни и заитригуващи, темите и опасностите, които вкарваше във всяка демонстрация - също. Героите ѝ до последно пазеха своите козове и най-тъмни тайни и за някои от тях изобщо не подозирах.
Няма да пропусна и любовта си за романсите тип врагове-до-любовници и slow-burn. Според мен врагове-до-любовници много нямаше, но самата идея, че двама от владетелите са поставени в пряка конкуренция си беше обогатяваща и даваше поле за изява. Толкова сладки ми бяха тези моменти на нетърпеливо чакане какво ще се случи с Грим и Айсла. Имаше много страст и точната доза от фенсървис, която очаквах в определени моменти. Дори финала - с усложняването и включването на трети човек - не ме напрегна, а напротив още повече ме кара да се заигравам с идеята за тях двамата и какво ще им е продълженито във втората част.
С едно изречение - отдавна чаках точно тази книга. Бях се затъжила за жанра, а тук си имаше всичко нужно, за да захрани липсите ми. Нямам търпение за ноември месец и втората част, дано "Сиела" успеят бързо да я издадат!
Аххх, тази книгааа! Макар че имах леки проблеми с някои моменти, цялостната атмосфера, която М.Л.Рио изгради, и чувствата, които отприщи в мен, обезсмАххх, тази книгааа! Макар че имах леки проблеми с някои моменти, цялостната атмосфера, която М.Л.Рио изгради, и чувствата, които отприщи в мен, обезсмислят колебанията ми да дам по-малко от пет звезди!
"Всички сме злодеи" започна бавно. Историята ми се разгръщаше тромаво, може би през първите 100-тина страници ми беше все тая за героите и накъде отиват, но предполагам, че това е нормално, когато главните ти герои са не един, а цели седем. Когато започна втората част - "действие второ" - тръпката ме догони. Изведнъж се почувствах въвлечена в мистерията и просто си знаех, че до финала ще има повече обрати, отколкото очаквах към средата.
Много ми допаднаха отношенията между героите. Усетих близостта им, а разговорите, в които се преплитаха и лични признания, и любов към шекспировите пиеси, бяха честни и многопластови. В този роман за пореден път срещнах темата за силата на думите и силата на емоциите, които катализират хората на изкуството. Само дето магията беше двойна, защото тук бяха представени тъмните им страни - по един разрушаващ и деструктивен начин.
Любовта се прокрадваше постоянно - към театъра, към Шекспир, към сцената, към приятелите и любовниците. Омразата я следваше неотлъчно - все по същите теми. Това направи романът дълбокосмислен и усещането за свързаност и комплексност само обогати повествованието.
Препоръчвам го за моментите, в които ви се чете книга без очаквания, бавно и постепенно. Също и за всички фенове на Виктория Шуаб - (много препратки към нейния "Злодей" си правих :))
"Представи си, че стоиш на скала с изглед към океана. Вятърът развява косите ти. Слънцето залязва. Тялото и душата ти копнеят за едно нещо. Един човек"Представи си, че стоиш на скала с изглед към океана. Вятърът развява косите ти. Слънцето залязва. Тялото и душата ти копнеят за едно нещо. Един човек. Чуваш стъпки зад себе си. Обръщаш се. Кой е там?"
Единственото нещо, което не ми хареса, беше липсата на задълбаване между някои преходни моменти към края на книгата. Всичко останало беше толкова добро, че преди да завърша книгата, започнах да страдам, че ще я завърша ♡
Хубавото на интригуващите поредици е, че просто нямаш търпение за финала, но съвсем сериозно те плаши идеята за това как може да свърши историята. Броя дните до откритието!
Много различна книга. Пълна е със загадки, анаграми, ключове, с което мистерията освен усещане, се превръща и в главно действащо лице.
Имам си любим геМного различна книга. Пълна е със загадки, анаграми, ключове, с което мистерията освен усещане, се превръща и в главно действащо лице.
Имам си любим герой, защото Грейсън ♡ А главната героиня - Ейвъри, не е типичната тинейджърка, дори напротив. Автентично са представени тревожностите ѝ, самотата ѝ, дори какофонията, която се случва в главата ѝ. Интелигентна е, с несладникава красота и edgy характер, което прави по-лесно харесването ѝ.
Сюжетът задържа вниманието до последно, писането е леко и ненатрапчиво и има достатъчно обрати и изненадващи сцени, които поддържат динамиката. Мрачна е на моменти, на други интензивна, и хем те кара да искаш да получиш отговори, хем те подтиква да поставяш под съмнение всеки един от тях. Раздвижва мозъка, определено.
Втората е на път, но едно обещаващо начало, thanks, Ис ♡
“Страстта е... това е огън. И огънят е страхотен, човече. Но ние сме направени от вода. Водата е начинът, по който продължаваме да живеем. Водата е то“Страстта е... това е огън. И огънят е страхотен, човече. Но ние сме направени от вода. Водата е начинът, по който продължаваме да живеем. Водата е това, от което се нуждаем, за да оцелеем.”
Нали знаете онова чувство, когато затворите добра, ама наистина добра книга, и сякаш близък приятел си е тръгнал от вас. Не, сякаш най-близкият ви човек си е тръгнал от вас. Втора книга на Тейлър Дженкинс Рийд чета и за втори път помита всичко в мен, разхвърля ми емоциите навсякъде, само за да ми даде глътка спокойствие сред създадения хаос.
Нестандартно представена история през формата на интервю. Ще кажете, звучи несериозно и неизчерпателно, но напротив, Рийд майсторски успява да вмъкне цялата палитра в съдържанието. Изказкът ѝ наелектрезира, музикалните вметки са толкова достоверни, че изведнъж те пренасят на турне с рок група из Щатите, а начинът, по който описва, съживява и героите, и местата, и самото вдъхновение дори.
Обожавам Били. Обожавам акцентът върху вътрешната му борба почти през целия му живот, заради която успява да твори. И тъгата на Дейзи. Близостта между двамата, сродността, която вярвам, че само хора, родени да създават изкуство, могат да споделят един към друг. Обожавам идеята за вярата в хората, неотлъчната любов към някого, тази всеопрощаващата. Обожавам различията в героите, които обаче ги сближават и ги превръщат в най-успешната рок група на 70-те години. Всичко в тази книга кънти и съм много щастлива, че толкова бавно я прочетах, че мога да кажа, че я изживях напълно.
Отвореният финал хем ме развълнува, хем ме разочарова, защото почти физически усещах как ми е нужно да знам още за живота на героите. И както стана и с Евелин, затварям последната страница и искам да си пусна музиката на бандата и да се разровя в търсачките, за да чета повече за тях. Утешителната награда този път я има заради едноименния сериал на Amazon, който се надявам скоро да е при нас. ♡
И последно, страхотно обичам такива редки книги, които засядат надълбоко в сърцето ми и ме влюбват в четенето. Как да не си пазя петте звезди именно за подобни водовъртежи от емоции - 5/5 ★
Определено останах приятно изненадана от митологията и изградения свят на магии, чудновати същества, политически игри, йерархии и интриги. Честно казаОпределено останах приятно изненадана от митологията и изградения свят на магии, чудновати същества, политически игри, йерархии и интриги. Честно казано, не се сещам за друга книга, която толкова пълно да е разгърнала облика и характера на всеки един от героите, дотолкова, че до последно, не можах да си избера един фаворит и да го подкрепям, както обикновено се случва. (Особено в книги с потенциални любовни триъгълници.)
Роман, който се чете на един дъх. Събрал в себе си красотата, историята, магията, любовта не само на България от едно време, но и на думите от едно врРоман, който се чете на един дъх. Събрал в себе си красотата, историята, магията, любовта не само на България от едно време, но и на думите от едно време. Думите. ♡ Те са тези, които почти напевно разказват сюжета. И докосват, и вълнуват, и болят. Най-вече те връщат в онзи свят от едно време, когато на почит са били ръчната работа, любовта до гроб към един човек и смисълът да съществуваш до някого, за някого. ♡ Виктория Бешлийска чудесно борави с тях и майсторлъка ѝ се лее от всяка една страница.
Нямаше нещо, което да не ми хареса. Има частица от България, такава в представите, спомените и разказите от бабите ни, има обрати, преплетени съдби, обичаи и чародейство.
CoHo does it once again - leaving me fascinated with her writing!!
This book got me in so many ways, it's almost unbelievable how one story can drag soCoHo does it once again - leaving me fascinated with her writing!!
This book got me in so many ways, it's almost unbelievable how one story can drag so much feelings into it. The scary parts were really creepy, the double falling in love exceptional, the sexual parts gave me butterflies and the whole paranormal romance was a first read for me, which makes the book even more special.
I loved and hated the characters. Managed to sympathize to each one of them, even though I was a Layla fan from page one. Not sure which part of her character got me to love her the most.
The last 30% of the book is phenomenal. Plot twist after plot twist, almost left me out of breath, in a rush to unfold the whole story.
Really loved the book. More as 4.5 stars, but still I put it on my shelf with favorites!...more
Loading...
