Симона's Reviews > Кари Сото се завръща

Само да започна да ви разказвам за начина, по който като бебе плаках на тази книга.

Не знам как го прави, но Тейлър Дженкинс Рийд знае правилата, по които работи сърцето ми. Текстът ѝ се лее, намира откъде да се изсипе из ведро по места и сетива, които съм смятала за недостъпни, и ме издълбава отвътре като траен отпечатък. Обичам всичко в начина ѝ на писане. Контролираните изречения, кратките метафори, изрязаните диалози с точното количество информация в тях. После и героите ѝ. Достоверни, плътни, истински. Световете, в които ги поставя са категорични, няма как да не отвориш п��рво нейна книга и после Google, за всеки случай да направиш проверка дали все пак не са съществували.

Това, което направи Кари Сото толкова специална, беше, че е книга за борбата и вечните опити да отскачаш едно ниво над сегашното си. Непрекъснатият вътрешен стимул, който те кара да продължаваш, който те мотивира да не се отказваш, само защото знаеш дълбоко в себе си, че си свързан с мечтата си като че с пъпна връв. От нея ти зависи живота и ако се откъснеш, ще означава едно: да спреш да дишаш.

Не ми го побира ума как в толкова чист, непретенциозен текст, плавничко Рийд извади толкова всеобхватни теми. Някои болезнени, други окриляващи - всички каращи те да преосмислиш собствения си живот и решенията в него. За мен тя е неповторима и е официално най-любимия ми съвременен автор.

Имам си любим цитат. Две кратки изречения месец след като я изчетах продължават да бърникат в раните на душата ми:

"Няма нужда да доказваш нищо на никого. Ти вече си родена перфектна."