Emiliya Bozhilova's Reviews > The Silk Roads: A New History of the World

Един общо взето скромен адвокат от Австралия на предела между 19-ти и 20-ти век, натъкнал се на златно находище и напазарувал впоследствие куп луксозни имоти в старата родина, Англия, дава началото на онова, което впоследствие ще стане известно като British Petroleum (BP). А първата концесия е в днешен Иран. Някога средоточие на подправки и коприна от Изтока към Запада, и на...роби от Запада към Изтока. Древните печеливши търговии днес са засенчени от петрола. А петролът просто следва старите търговски пътища, артериите между Изтока и Запада, които си остават източник на обмен, приключения и богатства...и свидетели на куп войни за завоюването им, както и на доста страдания за обитателите си.

Тази и още доста други интересни истории са част от сладкодумната, пъстра история, разказана от Питър Франкопан. Хумор, анекдоти, екзотични детайли и задълбочено проучване правят книгата вълнуващо и информативно четиво от античността до наши дни.

И все пак Франкопан не успява да реализира амбицията си за “нова” история. В стремежа си да представи на читателя по-слабо коментиран регион, какъвто е Средният Изток (предимно Иран, Ирак и Афганистан), Франкопан прави капиталната грешка да се опита да обвърже цялата световната история само с един регион. И се проваля с гръм и трясък.

Причините са няколко:
1. Сменяйки перспективите през различните епохи, той често губи от поглед тъкмо региона, за който говори. В тези случаи Франкопан вади на сцената стандартната евроцентрична и силно англоцентрична трактовка за историята, каквато я има в учебниците и из повечето научнопопулярни канали. Нищо ниво, нищо неочаквано. От великите географски открития до индустриалната революция все едно човек чете различна книга.
2. В други епохи пък преобладава изцяло Средният Изток, и тогава човек се чуди къде паднаха зад борда други ключови световни събития (атомната бомба?). Някак не се е получила цялост, балансът в изложението липсва, двете части не са се споили успешно.
3. В някои епохи, опитвайки се да наблъска колкото се може повече информация, бегло споменава събития, украсявайки ги с прекрасен стил, вместо да ги дообясни.
4. Използваните източници от 19-ти век нататък са само английски и американски. Те са му били и под ръка (в Иран и Русия едва ли биха отворили архивите си за Франкопан), и са доста изчерпателни, но и абсолютно, безпардонно и арогантно едностранчиви.

Достойно за похвала е ясно изразеното критично отношение на самия Франкопан към при��аганите политики или даваните оценки от страна на Англия и САЩ. За мен лично най-интересна беше частта за 19-ти, 20-ти и 21-век. Откриването на петрола, старите и новите империи в действие и слабостта на местните стари култури, както и всички заложени мини в различните периоди, к��ито избухват по различно време и все “неочаквано”, са поднесени ясно, обосновано и последователно. Със старата истина, че с краткосрочни решения и политики не се решават дългосрочни проблеми. И че войните се водят за ресурси - просто ресурсите варират във времето. Ако пък някой се чуди какво се случва сега между Иран и САЩ, ще намери голяма част от отговора при Франкопан. Освежаваща е и тезата, че търговските пътища на коприната сменят предназначението си през вековете за други стоки, религии и идеи (дали заглавието на всяка глава).

Повече щеше са ми хареса Франкопан да беше написал история само за Средния Изток, и да беше използвал неанглоезични гледни точки. Макар че и така е увлекателно.

П.С. Българското издание е нечитаемо! Много рядко чета книга в оригинал, просто обичам да е на български, и това е едно от изключенията. Но качеството на превода е такова, че в случая четенето в оригинал е задължителна и единствено разбираема опция. Освен това в българското издание липсват картите и илюстрациите - не са критични, но все пак си имат предназначение, и пропускът е дразнещ.

3,5 звезди