— Светът е метафора, Кафка — шепне в ухото ми. — Само тази библиотека не е метафора — не и за теб и мен. Винаги си остава библиотека. Нали си на същот— Светът е метафора, Кафка — шепне в ухото ми. — Само тази библиотека не е метафора — не и за теб и мен. Винаги си остава библиотека. Нали си на същото мнение? — Разбира се — отвръщам аз. — Тя е необикновена, изключителна. И не може нищо да я замести....more
Все по- рядко мога да пиша суперлативи за книги. Тази заслужава всички възможни. един литературен шедьовър ..Книга- Изкуство,олицетворение на съвършенВсе по- рядко мога да пиша суперлативи за книги. Тази заслужава всички възможни. един литературен шедьовър ..Книга- Изкуство,олицетворение на съвършената свръхестетика. Завладяваща и вълнуваща със словото си ,с изящно неповторими в блясъка си оттенъци. .премерана в непремереността си красота от първа до последна страница..дори в мрачните перспективи на обрисуваното минало(от позицията на настоящето), минало, чийто банален припев продължава да звучи със същите проблеми и днес.. като че еволюцията за два века е префасонирала единствено повърхността.. Чак след като я прочетох, напълно разбирам коментарът, че е достатъчен довод да знаеш, че някой я е чел , за да се претвори непознатият, да стане най- близък на душата ти..книга- магия.. а последното изречение наметнах като невидима плащаница върху себе си, която не искам да сваля и спирам да усещам: " Боже, смили се над християнина, който се съмнява, над неверника, който иска да вярва, над каторжника на живота, който отплава сам през нощта, под небе, неосветено вече от утешителните светлини на старата надежда!"...more
"Мнозина може би ще намерят „Кентавърът“ странна, двусмислена, противоречива книга. Да се спори с тях, струва ми се, е излишно. Защото никак не е мъчн"Мнозина може би ще намерят „Кентавърът“ странна, двусмислена, противоречива книга. Да се спори с тях, струва ми се, е излишно. Защото никак не е мъчно за онзи, който тръгва от определени позиции, да види в романа така наречената „упадъчност“ или „чужда нам нравствена свобода“. Лесно е да се произнесе и присъдата, че Ъпдайк изхожда от някои модни къснофройдистки разбирания и дори няма да е чудно, ако някои, по инерция, видят дори религиозен мистицизъм. За едно талантливо произведение, каквото е „Кентавърът“, подобни епитети нямат никакво значение — то винаги стои по-високо от модите, от обикнатите шаблони на критиката. Романът на Ъпдайк е толкова силен и човешки разбираем, че онзи, който го чете едновременно с чувствата и разума си, не може да не оцени извънредно високата му литературна и социална стойност."...more
Затварям я и я поставям до другата библия.. "Тъй рече Заратустра".. Благодаря... че тази градина я има, че бях в нея и се слях с проникновенията на найЗатварям я и я поставям до другата библия.. "Тъй рече Заратустра".. Благодаря... че тази градина я има, че бях в нея и се слях с проникновенията на най- бликащия от живот аскет.. В градината, където противоположностите в сблъсака си раждат материя и любов.. Воля за живот.. Борба за свобода.....more
Продължавам да преоткривам Будзати като един многопластов творец, особено в “Татарската пустиня”, едно перфектно структурирано и завършено произведениПродължавам да преоткривам Будзати като един многопластов творец, особено в “Татарската пустиня”, едно перфектно структурирано и завършено произведение, показващо дълбините, циклите на живота и душевността, които писателят може не само да прозре, но и да заключи в реалността между страниците на една книга с изключителна стойност. На моменти си припомнях преживяването на “Червено и черно”, в други “Бели нощи” или “Сънят на смешния човек”.. все любими произведения, които са ме “вкарвали” в същите енергийни спирали, в които успя да ме отведе и “Татарската пустиня”.. И все пак.. затварям последната страница на един сън/или книга/, който ми показа хипотетичният завършек, залезът на един потенциал живот, израз на толкова много действително заобикалящи ни несбъднати молитви и надежди.. Животът е ТУК И СЕГА.. Оставям надеждите и миражите от бъдещето... Влагам Енергията си в това СЕГА, което е красиво и пребъдно.....more
5 * , защото кодовете работят и в основата си са базирани на биохимични и физиологични истини. Самата книга е написана малко дразнещо сред разточителс5 * , защото кодовете работят и в основата си са базирани на биохимични и физиологични истини. Самата книга е написана малко дразнещо сред разточителство от думи и повторения, които могат да се изтълкуват от много хора погрешно, било като вербуване или нещо друго. Есенцията може да се сведе до 10- 20 страници истина, която е в хармония с вселената и работи :)...more
“Започвах, с една дума, да живея отново, което значи да върша много неща без причина, просто по симпатия или хрумване, по увлечение или дори само така“Започвах, с една дума, да живея отново, което значи да върша много неща без причина, просто по симпатия или хрумване, по увлечение или дори само така, за забавление.”...more
За мен тази книга е символ на Смисъла, Поддъзнанието, където нито думи, нито смисъл съществуват; на Парадокса; Живота, Човека, Надеждата, изкуството нЗа мен тази книга е символ на Смисъла, Поддъзнанието, където нито думи, нито смисъл съществуват; на Парадокса; Живота, Човека, Надеждата, изкуството на словото: изкуството с малко, но точно необходимите думи да се обрисуват скулптори и картини, които запечатах в съзнанието си, в сънищата си.. Сиестетика.. книга, звук, цвят, образи.. Фокнър е любим мой автор и тази книга като портал ме върна отново в моя свят.. истинския свят..
“Изглежда, че човек може да понася едва ли не всичко. Може дори да понася и това, което никога не е извършил. Може дори да понася и мисълта, че някои неща са просто непоносими. Може дори да понася и мисълта, че ако просто скръсти ръце и седне да плаче, тогава всичко ще се оправи. Може дори да си наложи да не поглежда назад, даже и когато знае, че дали поглежда, или не поглежда назад, е все едно.”
“Белият:- ..А справедливостта? Братството? Вечният живот? Боже мой! Покажи ми религия, която подготвя човека за смъртта. За нищото. В такава църква би“Белият:- ..А справедливостта? Братството? Вечният живот? Боже мой! Покажи ми религия, която подготвя човека за смъртта. За нищото. В такава църква бих влязъл. Твоята подготвя хората само за още живот. За мечти, илюзии и лъжи. Ако страхът от смъртта бъде прогонен от сърцата на хората, те няма да живеят нито ден повече.. Твоят Бог някога сигурно е стоял в зората на безкрайни възможности и ето какво сътвори от тях. Но сега нещата отиват към своя край... Сега остава само надеждата за нищото. Аз съм се вкопчил в нея. А сега отвори вратата. Моля. .. Черният:- ..Не разбирам защо ме изпрати тук долу. Не разбирам. Ако искаше да му помогна, защо не ми даде думите? Даде ги на него? А на мен?..”
Loading...
