Моника Гълъбова

“Любовта е неспирно пътешествие, което не преминава през пространството, безкрайно треперливо движение, което остава неподвижно. Любовта сама си създава напрежение, което възпира всеки напредък на времето. Любовта има някои черти с вечната регресия, тъй като тази размяна на отражения не може да бъде нито изчерпана, нито унищожена, но любовта не е регресия. Тя е права, лишена от продължителност и местоположение прогресия към крайното състояние на екстатична анихилация.”
― Angela Carter, The Infernal Desire Machines of Doctor Hoffman

“Славата, ако не в кариеризъм, никне здраво вкоренена в измама и лъжа. Освен това славата всичко смалява. Всяко нещо спечелило слава, и всяко нещо произлизащо от слава, неизбежно се смалява. Посланията на славата са елементарни. Славата и литературата са непримирими врагове.”
― Roberto Bolaño

“Някакво спокойствие има в гробището, което бавно се пълни. Уверение, че ще умреш там, където си се родил, там, където се чувстваш най-добре, там, където ти е мястото. Ще видиш как порастват децата ти. Ще седиш, остарял и натежал, и ще слушаш как пеят внуците ти, а животът ти ще се простирa зад теб като възвишение, което тръгва от тесния бял плаж и се издига до изгледа към архипелага. [...]Ние не плаваме, защото има море. Плаваме, защото има пристанище. Не към далечните цели тръгваме първо. Първо търсим убежище.”
― Carsten Jensen

“В полетата припкат дръвчета, животни, понякога припкат и стихове. Не ми се ходи на лов за стихове. Не ми се отстрелват ценни екземпляри. Не ми се препарират. Някои стихове трябва да бъдат оставяни на свобода. Какъв смисъл има всички да бъдат екстрадирани в концентрационните лагери на литературата и задушавани в газовите камери на книгите?”
― Иван Димитров, Софийски дует