What do you think?
Rate this book
Hospital for Immortal Creatures #2
Анатомия на безсмъртните видове
Потопете се в дръзкото и вълнуващо продължение на "Болница за безсмъртни създания"...
Има нов безсмъртен вид, който е готов на всичко, за да спечели надмощие, а нарушената регенерация взима все повече жертви.
Амелия вече не е човек, но и не открива мястото си в безсмъртния свят.
Когато обаче разбира, че Болницата за безсмъртни създания е в опасност, Амелия е изправена пред труден избор – да обрече стотици създания на смърт или да се изправи пред Михаил Коровин, мъжът, който все още владее мислите й.
Съдбата взима превес и вкарва двамата в игра на изпитания, в която всеки трябва да победи чувствата си, за да постигне крайната си цел…
Или ще им се отдаде напълно, за да се спаси.
Има нов безсмъртен вид, който е готов на всичко, за да спечели надмощие, а нарушената регенерация взима все повече жертви.
Амелия вече не е човек, но и не открива мястото си в безсмъртния свят.
Когато обаче разбира, че Болницата за безсмъртни създания е в опасност, Амелия е изправена пред труден избор – да обрече стотици създания на смърт или да се изправи пред Михаил Коровин, мъжът, който все още владее мислите й.
Съдбата взима превес и вкарва двамата в игра на изпитания, в която всеки трябва да победи чувствата си, за да постигне крайната си цел…
Или ще им се отдаде напълно, за да се спаси.
- GenresFantasy
530 pages, Paperback
First published July 20, 2023
About the author
Alexandrina Krusharska
3 books192 followersAlexandrina Krusharska is a medical doctor by degree but a writer at heart, having created stories since childhood. However, it wasn't until she was working as a physician that she wrote her first novel, Hospital for Immortal Creatures, which became an instant success in Bulgaria. Since then, she has pursued her passion as a full-time author, determined to bring as many stories to life as possible.
She lives in Burgas, Bulgaria, with her husband, a mischievous little manticore, and a lovable Cavalier King Charles Spaniel.
She lives in Burgas, Bulgaria, with her husband, a mischievous little manticore, and a lovable Cavalier King Charles Spaniel.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 61 reviews
August 16, 2023
Вижте само какво нещо правят смелостта, самочувствието и добрите думи, които толкова много от нас отправиха като ревю на Болницата! Ако в първата част от поредицата, Алекс се беше гмурнала в несигурно море, тук чисто и просто си го присвоява и безстрашно навигира!
Много, много си личи колко се е отпуснала в писането си и как си е повярвала, че може да доведе историята до висините, към които я бе устремила. Героите са много по-плътни, много по-достоверни, много по-психологически обмислени, ако щете. Разписани са ясно, със заявени граници и чувства и ми беше любопитно да следя реакциите и историята през различните усещания.
Сбъдна ми се желанието за Константин! (ЙЕЙЙЙЙ) С нетърпение изчитах главите, за да стигна до тези с него, а когато четох през него позабавях, за да се насладя, колкото се може по-дълго! Алекс, справила си се чуууудесно в това да направиш morally grey character. Искам още драма! Романс? Enemies to lovers? Цяла поредица само за него? *puppy eyes*
Друго, което много ме вълнуваше докато чета, бяха сцените с операции и медицинските тематики. Страшно удоволствие е да гледаш как Алекс се е вихрила като лекар и достоверно е представила и най-сложните хирургични манипулации.
Що се отнася за сюжета - за втори път ми замая главата. По едно време спрях, за да оценя колко неща се случиха, колко още предстоят, и какъв, по дяволите, ще е изходът от цялата плетеница. Не разбирам капацитета на фентъзи авторите, не знам как побират в ума си толкова много светове и непрекъснато изместват границите им, но насладата, която ми дават, фактът, че чета и се разхождам из места, които иначе биха били несъществуващи, ми подарява несравними с друго усещания! Истинско вдъхновение си, Алекс!
Нямам търпение за продължението!
5/5 ✰
Много, много си личи колко се е отпуснала в писането си и как си е повярвала, че може да доведе историята до висините, към които я бе устремила. Героите са много по-плътни, много по-достоверни, много по-психологически обмислени, ако щете. Разписани са ясно, със заявени граници и чувства и ми беше любопитно да следя реакциите и историята през различните усещания.
Сбъдна ми се желанието за Константин! (ЙЕЙЙЙЙ) С нетърпение изчитах главите, за да стигна до тези с него, а когато четох през него позабавях, за да се насладя, колкото се може по-дълго! Алекс, справила си се чуууудесно в това да направиш morally grey character. Искам още драма! Романс? Enemies to lovers? Цяла поредица само за него? *puppy eyes*
Друго, което много ме вълнуваше докато чета, бяха сцените с операции и медицинските тематики. Страшно удоволствие е да гледаш как Алекс се е вихрила като лекар и достоверно е представила и най-сложните хирургични манипулации.
Що се отнася за сюжета - за втори път ми замая главата. По едно време спрях, за да оценя колко неща се случиха, колко още предстоят, и какъв, по дяволите, ще е изходът от цялата плетеница. Не разбирам капацитета на фентъзи авторите, не знам как побират в ума си толкова много светове и непрекъснато изместват границите им, но насладата, която ми дават, фактът, че чета и се разхождам из места, които иначе биха били несъществуващи, ми подарява несравними с друго усещания! Истинско вдъхновение си, Алекс!
Нямам търпение за продължението!
5/5 ✰
July 27, 2023
4.5 звезди ✨
530 стр за 3 дни - доста увлекателно писане!
Не очаквах историята да стане толкова забъркана, така че ,госпожо Крушарска, пускайте третата книга възможно най-скоро!
П.с. Би било супер да видим някакъв art на героите
530 стр за 3 дни - доста увлекателно писане!
Не очаквах историята да стане толкова забъркана, така че ,госпожо Крушарска, пускайте третата книга възможно най-скоро!
П.с. Би било супер да видим някакъв art на героите
September 18, 2023
Още по-добра от първа книга, нямам търпение за следващата! ❤️
July 23, 2023
Много ми хареса. Нямам търпение за третата книга.
October 3, 2023
Анатомия на безсмъртните видове - Александрина Крушарска
Колко много неща могат да се кажат за тази книга ...И колко много още може да остане недоизказано.
Страхотна! Невероятно продължение,което напълно изпълнява целта си ,а именно да задържи интереса на читателя,който е бил запален вече от първата и вече ще чака с нетърпение излизането на третата,така че чакаме авторката да ни зарадва с тази новина...
А за самата книга...Няколко неща ми направиха впечатление - Константин... Естествено,че ще си представя онзи прочут персонаж,изигран от Киану Рийвс. Особено докато разказваше за пътешествието си до Ада ,нямаше как да не го свържа с онзи Константин . А и във втората част ,той изиграва много по-ключова роля ,а и с оглед на края,очаквам и в третата да продължи да мърсува,но с благородна цел . Амелия и Михаил - да,те са клиширана двойка между мъж,който е голям със също толкова голям страх да споделя какво чувства и какво е преживял,че така му тежи и момиче,което тепърва търси мястото си в света и всяка грешна стъпка може да се окаже фатална откъм чувствата,които изпитва ,а и външни фактори се опитват да ги разделят,което също може да е фатално,но за целия свят...И разбира се,за всичко са виновни рептилите. Да,те не са виновни само за това,че България е на това дередже,но и са сериозна заплаха за Болницата, нейните пациенти и персонал . Тепърва ще търсим кое им е слабото място и дали могат изобщо да бъдат победени..
Определено това е книга,която държи в напрежение и не те оставя на мира,докато не приключиш с нея,иначе тя може да приключи с теб.
Както се казва... Слуховете за смъртта на българското фентъзи са силно преувеличени.
Колко много неща могат да се кажат за тази книга ...И колко много още може да остане недоизказано.
Страхотна! Невероятно продължение,което напълно изпълнява целта си ,а именно да задържи интереса на читателя,който е бил запален вече от първата и вече ще чака с нетърпение излизането на третата,така че чакаме авторката да ни зарадва с тази новина...
А за самата книга...Няколко неща ми направиха впечатление - Константин... Естествено,че ще си представя онзи прочут персонаж,изигран от Киану Рийвс. Особено докато разказваше за пътешествието си до Ада ,нямаше как да не го свържа с онзи Константин . А и във втората част ,той изиграва много по-ключова роля ,а и с оглед на края,очаквам и в третата да продължи да мърсува,но с благородна цел . Амелия и Михаил - да,те са клиширана двойка между мъж,който е голям със също толкова голям страх да споделя какво чувства и какво е преживял,че така му тежи и момиче,което тепърва търси мястото си в света и всяка грешна стъпка може да се окаже фатална откъм чувствата,които изпитва ,а и външни фактори се опитват да ги разделят,което също може да е фатално,но за целия свят...И разбира се,за всичко са виновни рептилите. Да,те не са виновни само за това,че България е на това дередже,но и са сериозна заплаха за Болницата, нейните пациенти и персонал . Тепърва ще търсим кое им е слабото място и дали могат изобщо да бъдат победени..
Определено това е книга,която държи в напрежение и не те оставя на мира,докато не приключиш с нея,иначе тя може да приключи с теб.
Както се казва... Слуховете за смъртта на българското фентъзи са силно преувеличени.
July 23, 2023
Прочетена на един дъх, нямам абсолютно никакво търпение за следващата част.
July 23, 2023
Прочетох първата книга за 3 дни. И тази така. :) нямах търпение да разбера какво се случва с героите и се зарадвах като видях, че втора част идваше малко след като бях прочела първа. И да, не останах разочарована. Историята на Александрина Крушарска е супер интересна, както и героите й. И докато книга в книга 1 имаше някак завършеност, въпреки че беше ясно, че ще има книга 2, то в нея... Е, нека кажем, че на колкото въпроси отговори втората част, още толкова въпроси повдигна. И сега с огромен интерес ще чакам книга 3. :) искрено се надявам да дойде по-скоро. Но със сигурност не искам авторката да бърза. Виждала съм други поредици, които започват страхотно и в едни момент авторът някак губи историята и завършекът е крайно разочароващ. Искрено се надявам тук да не е така. Защото и историята, и Крушарска имат огромен потенциал. :)
А оттук насетне мнението ми може да съдържа и спойлери. Четете на собствена отговорност. :)
Това, което много ми хареса, е самата история. Наистина ми е страшно интересна. Езикът също е приятен. Лесно се чете, бързо. Като цяло изказът на Крушарска е добър. Героите и в тази част са пълнокръвни. Разгръщат се нови, разкриват се детайли за познатите вече. И това само утвърждава и прави историята още по-достоверна и пълнокръвна. Имаше и забавни моменти и моменти, в които бях напълно погълната от случващото се и не можех да оставя книгата. Добре балансирана е откъм екшън и спокойни, но пълни с детайли моменти. Но. Има и но. :)
Имаше неща, които, както и в първата книга, ме подразниха. Обръщенията ми бъркаха в здравето всеки път, щом видех "Михаил", "Константин" и тн, а не "Михаиле", "Константине" и сие, както си му е редът в българския език. Чудя се няма ли редактори, които уважават звателната форма или това е изрично искане на авторката? И в двата случая е голям минус лично за мен. На 2-3 места забелязах и други редакторски пропуски, но те бяха симпатични, а не дразнещи.
Другото, което не ми хареса, е как в 2/3 от книгата Амелия е несигурна, объркана, лутаща се. Очаквах, че като е такава важна ролята й, ще е малко по-категорична и ще има повече израстване в нея. Но не би. Тя е просто едно момиче, което в 80% от времето е възбудено сексуално от Михаил Коровин. Не че нямаше заявяване на характер у нея, но предвид, че е Оракул, мислех, че ще е доста по... Категорична да кажем. Поне в трета част на втората книга се разбраха най-сетне с любимия. :) Твърде много ми дойдоха и сексуалните детайли в тази книга от поредицата. Но сигурно има читатели, за които тези моменти са таман.
Константин, Виктор и Захария са ми любими. Техните герои ми харесват страшно много. И искам още от тях. Особено Константин. И дано се освободи в трета част от тая Мада, че аман :) и да, чакам продължението и надявам се развитието с нетърпение.
Много ме кефи, че това е българско фентъзи. И ако някой ден имаме финансите за качествено кино, тази история би била страхотен сериал. :)
П. П. Корицата е топ! ❤️
А оттук насетне мнението ми може да съдържа и спойлери. Четете на собствена отговорност. :)
Това, което много ми хареса, е самата история. Наистина ми е страшно интересна. Езикът също е приятен. Лесно се чете, бързо. Като цяло изказът на Крушарска е добър. Героите и в тази част са пълнокръвни. Разгръщат се нови, разкриват се детайли за познатите вече. И това само утвърждава и прави историята още по-достоверна и пълнокръвна. Имаше и забавни моменти и моменти, в които бях напълно погълната от случващото се и не можех да оставя книгата. Добре балансирана е откъм екшън и спокойни, но пълни с детайли моменти. Но. Има и но. :)
Имаше неща, които, както и в първата книга, ме подразниха. Обръщенията ми бъркаха в здравето всеки път, щом видех "Михаил", "Константин" и тн, а не "Михаиле", "Константине" и сие, както си му е редът в българския език. Чудя се няма ли редактори, които уважават звателната форма или това е изрично искане на авторката? И в двата случая е голям минус лично за мен. На 2-3 места забелязах и други редакторски пропуски, но те бяха симпатични, а не дразнещи.
Другото, което не ми хареса, е как в 2/3 от книгата Амелия е несигурна, объркана, лутаща се. Очаквах, че като е такава важна ролята й, ще е малко по-категорична и ще има повече израстване в нея. Но не би. Тя е просто едно момиче, което в 80% от времето е възбудено сексуално от Михаил Коровин. Не че нямаше заявяване на характер у нея, но предвид, че е Оракул, мислех, че ще е доста по... Категорична да кажем. Поне в трета част на втората книга се разбраха най-сетне с любимия. :) Твърде много ми дойдоха и сексуалните детайли в тази книга от поредицата. Но сигурно има читатели, за които тези моменти са таман.
Константин, Виктор и Захария са ми любими. Техните герои ми харесват страшно много. И искам още от тях. Особено Константин. И дано се освободи в трета част от тая Мада, че аман :) и да, чакам продължението и надявам се развитието с нетърпение.
Много ме кефи, че това е българско фентъзи. И ако някой ден имаме финансите за качествено кино, тази история би била страхотен сериал. :)
П. П. Корицата е топ! ❤️
January 6, 2024
2.5
Генерално - добра история, изпълнението - изисква малко шлифоване.
Много ме дразнеха някои от диалозите. Усещах ги… Недоизпипани. Малко инфантилни за безсмъртни същества на по 400-1000 години.
Първата книга ми хареса повече, но финалът на тази беше по-��обър.
Ще прочета и третата. :)
Генерално - добра история, изпълнението - изисква малко шлифоване.
Много ме дразнеха някои от диалозите. Усещах ги… Недоизпипани. Малко инфантилни за безсмъртни същества на по 400-1000 години.
Първата книга ми хареса повече, но финалът на тази беше по-��обър.
Ще прочета и третата. :)
November 6, 2023
Не знам от къде да започна с това ревю. Една причина за това е факта, че започнах книгата веднага след като завърших с “Болница за безсмъртни създания”, но тогава едва успявах да завърша по една глава на ден без очите ми сами да се з��творят. Не знам каква точно беше причината за това, тъй като беше преди почти 3 месеца, но мисълта, че съм я оставила недовършена (а книгата е част от списъка ми за 2023 година) ме глождеше достатъчно силно, за да я продължа.
Първо искам да кажа, че се възхищавам на умението на Александрина Крушарска да пише увлекателно фентъзи. Сюжетът, дълбочината на героите и диалозите в тази поредица не отстъпват по нищо на фентъзитата на Дженифър Л. Арментраут, Сара Дж. Маас и всички известни фентъзита, които боготворях в гимназията.
И тази книга нямаше да има грешка, но няма как да не спомена за “слона в стаята” или в този случай по-добре ще е да кажа мантикорът. Изобщо не ми се понрави как още от самото начало романсът между Амелия и Михаил се навираше едва ли не насила в лицето ми. Вече го споменах в първото си ревю, няма и да спра да го повтарям: Между тях не се случи нищо толкова сериозно, което да можем да определим като основополагащо за някакви по-дълбоки отношения! Затова, когато се говореше за това, че Михаил е влюбен в нея и заради нея се е променил, ми звучеше по-скоро смешно и дразнещо.
Именно затова, когато след средата един от основните дразнители ни лиши за известно време от своето присъствие (✨мИхАиЛ✨), всичко в сюжета изглеждаше на мястото си.
Това неизменно спомогна останалите герои да блеснат и да ме накарат да ги харесам повече от Амелия и Михаил.
Най-вече Захария, на който като че ли никой не обръща внимание, а същевременно именно той заслужава да оглави Болницата, Трибунала, Съвета и въобще всички важни институции в този фентъзи свят, защото така или иначе върши всичко важно в тази книга. Искаш да проследиш някой? Захария. Трябва да разследваш убийство? Захария. Трябва ти съдействие в топ секретна мисия? ✨Захария✨
Казвам Ви, ако той няма НИТО ЕДНА самостоятелна глава, в която просто можем да му се любуваме и да фантазираме за него, се наемам лично да му напиша някой fanfic, ЗАЩОТО ГО ЗАСЛУЖАВА!!!
Честно казано, даже предпочитам Захария пред Константин, който в тази книга просто прекали. Имах чувството, че всяко четвърто изречение, мисъл или действие при него беше нещо свързано със секс. Схванахме, схванахме, малко по-спокойно… (там нещата с Катрин се завъртат интересно и ще ми е любопитно да видя сблъсък между тях и какъв ще е най-вече резултата от него *намигване*.)
Хубаво е да кажа, че събирането на Амелия с Михаил към края и отношенията им тогава имаха повече логика, тъй като вече имаше натрупано някакво напрежение, сюжетът се беше развил повече и имаше драма… Сцените между тях бяха горещи, края също много ме заинтригува.👏🏻
Всичко в тази книга имаше предпоставките да бъде идеално, и да, в момента може да съм все още под емоцията на края, но ще ѝ дам 4 ⭐️, въпреки че бях решена почти до последно, че ще са 3.
То се е видяло, че ще прочета и третата книга, няма спасение. Бях на кантар, но с този финал нямам толкова самоконтрол, за да удържа да не разбера какво ще се случи нататък. Крушарска много умело пусна въдицата, захрани ни и сега сме оставени на нейната милост да ни даде ОЩЕ. (По възможност още от Захария, Константин и Виктор, моля! Благодаря!)
Първо искам да кажа, че се възхищавам на умението на Александрина Крушарска да пише увлекателно фентъзи. Сюжетът, дълбочината на героите и диалозите в тази поредица не отстъпват по нищо на фентъзитата на Дженифър Л. Арментраут, Сара Дж. Маас и всички известни фентъзита, които боготворях в гимназията.
И тази книга нямаше да има грешка, но няма как да не спомена за “слона в стаята” или в този случай по-добре ще е да кажа мантикорът. Изобщо не ми се понрави как още от самото начало романсът между Амелия и Михаил се навираше едва ли не насила в лицето ми. Вече го споменах в първото си ревю, няма и да спра да го повтарям: Между тях не се случи нищо толкова сериозно, което да можем да определим като основополагащо за някакви по-дълбоки отношения! Затова, когато се говореше за това, че Михаил е влюбен в нея и заради нея се е променил, ми звучеше по-скоро смешно и дразнещо.
Именно затова, когато след средата един от основните дразнители ни лиши за известно време от своето присъствие (✨мИхАиЛ✨), всичко в сюжета изглеждаше на мястото си.
Това неизменно спомогна останалите герои да блеснат и да ме накарат да ги харесам повече от Амелия и Михаил.
Най-вече Захария, на който като че ли никой не обръща внимание, а същевременно именно той заслужава да оглави Болницата, Трибунала, Съвета и въобще всички важни институции в този фентъзи свят, защото така или иначе върши всичко важно в тази книга. Искаш да проследиш някой? Захария. Трябва да разследваш убийство? Захария. Трябва ти съдействие в топ секретна мисия? ✨Захария✨
Казвам Ви, ако той няма НИТО ЕДНА самостоятелна глава, в която просто можем да му се любуваме и да фантазираме за него, се наемам лично да му напиша някой fanfic, ЗАЩОТО ГО ЗАСЛУЖАВА!!!
Честно казано, даже предпочитам Захария пред Константин, който в тази книга просто прекали. Имах чувството, че всяко четвърто изречение, мисъл или действие при него беше нещо свързано със секс. Схванахме, схванахме, малко по-спокойно… (там нещата с Катрин се завъртат интересно и ще ми е любопитно да видя сблъсък между тях и какъв ще е най-вече резултата от него *намигване*.)
Хубаво е да кажа, че събирането на Амелия с Михаил към края и отношенията им тогава имаха повече логика, тъй като вече имаше натрупано някакво напрежение, сюжетът се беше развил повече и имаше драма… Сцените между тях бяха горещи, края също много ме заинтригува.👏🏻
Всичко в тази книга имаше предпоставките да бъде идеално, и да, в момента може да съм все още под емоцията на края, но ще ѝ дам 4 ⭐️, въпреки че бях решена почти до последно, че ще са 3.
То се е видяло, че ще прочета и третата книга, няма спасение. Бях на кантар, но с този финал нямам толкова самоконтрол, за да удържа да не разбера какво ще се случи нататък. Крушарска много умело пусна въдицата, захрани ни и сега сме оставени на нейната милост да ни даде ОЩЕ. (По възможност още от Захария, Константин и Виктор, моля! Благодаря!)
August 14, 2023
Ах, Александрина Крушарска отново ме пренесе из коридорите на Болницата! И, мамка му, зад всеки ъгъл не очакваше нещо ново и вълнуващо!
Обичам тази история! Искам още! Имам нужда от още!
Обичам тази история! Искам още! Имам нужда от още!
September 28, 2023
3,5*
Втората част ми допадна по-малко от първата, след която бях много ентусиазирана. Все пак ми хареса, но в един момент героите и перипетиите им ми дойдоха малко в повече. Всичко започва да се разплика към края, но все пак имах усещането, че много се отдалечи от първоначалния замисъл и излишно много се заплете. Очаквам и третата да е в този дух, но все пак ще я прочета - поредицата ми допада като цяло, със сигурност първата книга ме грабна повече и носеше привкуса на градско фентъзи, който в тази част малко се поизгуби.
Втората част ми допадна по-малко от първата, след която бях много ентусиазирана. Все пак ми хареса, но в един момент героите и перипетиите им ми дойдоха малко в повече. Всичко започва да се разплика към края, но все пак имах усещането, че много се отдалечи от първоначалния замисъл и излишно много се заплете. Очаквам и третата да е в този дух, но все пак ще я прочета - поредицата ми допада като цяло, със сигурност първата книга ме грабна повече и носеше привкуса на градско фентъзи, който в тази част малко се поизгуби.
July 27, 2024
Странно защо гудрийдс ми е шкартирал ревюто. Няма да го пиша наново, няма и да заоравам в теории на конспирациите... просто ще направя един епик фейспалм и ше запаля една свещичка за упокой на родната реч, о, майна сладка, брутално асасинирана (да влезем в стилистиката на този шедьовър) от Доктор Холмарк тук.
September 8, 2023
Втората книга беше даже още по-добра! Още видове, още герои, още истории и няколко полубога... Нямам търпение за трета книга!
Поздравления за авторката!
Поздравления за авторката!
March 25, 2024
Хареса ми повече от първата част. Много повече действие имаше тук. Не достигна 5 звезди, заради безумно лигавата и описателна секс част. Чакам с нетърпение третата книга :)
March 29, 2024
Страхотен page turner, финала беше уникален,включваше много изненади,уникална книга.
August 17, 2024
Оценка 2,5
!!! ИМА РАЗКРИТИЯ ОТ СЮЖЕТА, тъй че, четете (или не) на своя отговорност!!!
Втора част е по-дълга, и все пак има повече доза еднородност, отколкото първата. По-малко герои, маааалко повечко Влад Няволски, ама за него после 😊
Отново Болницата без име скрита далеч и навътре във Витоша, освен за безсмъртните видове и някои избрани хора… примерно, де, не помня кои освен генерал Петров (българско име, ха!) бяха там, обаче със сигурност има(ше), нали? Изключваме Амелия в човешката ѝ форма.
Амелия е… мне, за нея после, като стигна до Отдел „Герои“
Сега да поговорим за езика:
Повечето проблеми от първия роман присъстват и тук… диалозите са си на все същото ниво, макар и с някои промени, но не достатъчни.
Прозата ми е насилена, някак преписана от ‚някъде другаде‘ и има съчетание на прилагателни при описанията на други видове и околности, които… ами не можах да си ги представя
Чуждици и пак чуждици... facepalm (да се разпиша и аз с нещо чуждичково, да не кажете, че са мрънкам :Р)
Категоричен и неоспорим минус, за мен, продължава да бъде тоталната липса на звателната форма. На всяко едно ниво!
Това е като новия поток вторите имена да не завършват на ‚ев‘ и/или ‚ов‘ – Адриянов/а, Хариев/а, Илиев/а и т.н, ами само името на бащата – Илия, Хари, Велин и т.н.
Защо?
Българският език, да му се не види, НЯМА ли правила? Откъде на къде било така ‚модерно‘? Тези правила нито са отменени публично с Решение на Министерски, Народен, Конституционен, абе който и да е Съвет, до колкото ми е известно.
И не, това не е осъждане, а почит към правилата, на които се пише и говори на майчиния език!
Но… Отклонявам се. Няма звателна форма… няма звезда и половина. Точка!
Имената са чужди (буквално и преносно) и безвкусни. Михаил това, Михаил онова… имаме си е един Пресиян сега… ама и за него след малко
Амелия е 86% нон-стоп възбудена и превъзбудена от Михаил. То не бяха ръцете му, очите му, дрехите му, поведението му, гласът му… майко мила! Че и от разстояние се случват нещата!
Разбрахме! Михаил е идеалният мъжки екземпляр! Такава любов има между двамата та се не диша! Всички им пречат, умишлено, и те не могат да се ‚изядат‘. Стигат до един такъв момент, в гората (където Михаил показва невероятните си умения с ръцете и доставя удоволствие на Амелия… или той е твърде добър или на Амелия малко ѝ трябва), ама въпросният Пресиян се появява и Мишко отива в затвора!
Разгеле, майна, честно!
Малко време без Амелия да е все възбудена. И на всичкото отгоре изпълнена със съмнения, които са си откровено казано, разяждащи подозрения от един момент нататък! Колко пък да не можеш да вземеш решение искаш ли да си Оракул, или не! След всичко, след толкова време… айде пак се отклонявам
Виктор Волк (производното на вълк)... научаваме болезненото му минало (никак не е розово) свързано с много убийства, насилие и секс (за къде без него в… ами във всяко време) и Михаил, който му помага, с един разговор и да постои при семейството му 10 дни, вместо да го самоубива
Миии… всеки се лекува по-различен начин! Недейте така! С Михаил доста ‚цивилизовано‘ се държа… един разговор и топ! Ейй, ако е имало психолози и психиатри още по онова време, а?
Ама греда... така де, Михаил Коровин.
Откровено му намразих името! Разбрахме.Че.Се.Зовеш.Михаил.Коровин! Сериозно! Стига вече! А така и не разбрах фамилиите на повечето герои (Влад прави изключение :Р) или дори да ги е имало – пак, все едно ги е нямало. Тази на Михаил Е НАЙ-ВАЖНА! Да се знае и помни!
Пресиян. Тайнственият шеф на Трибунала и личен приятел на Михаил (Мне, никой нямаше да го предвиди, ама хич!) Идва да го отвлече, поради неоспорими доказателства, че, абе, злоупотребявал е. Арестуван е.
Пресиян е със златна маска на демон, покриващо лицето му изцяло и не е напускал Затвора, който междудругото се зове „Прокалия“ (не намирам нищо заплашително или запомнящо се в това име... ама Болницата пък си няма име, сигурно за да се отличават по-лесно?) от над 150 г. Не се знае защо… предстои обаче.
С маска. Златна. На дмеон. Не, изобщо не си мисля за Тамлин, Върховният елф от Двора на Пролетта от „Двор от бодли и рози“. Нито. Грам! Вие също не си мислите за него!
Амелия, обаче, с помощта на Константин, който ще наричам Коце (че и коцкар ми е твърде дълго за писане) разбират, че ще ходи на ритуала по случай избирането на Висша нимфа в Бегликтаж, защото…. Защото! Ще участва в турнира на хер Ал-Хатиб за възможността да спечели Огледалото на Хеката. То има мощта да разваля всяка! Магия и, ами почти всички го искат (и Висшата нимфа ама не се разбира защо).
Пресиян, от който всички се страхуват (не става много ясно защо) отиде на това събитие. Постоя си младежа, след като прекъсна ритуала... и си тръгна. Ей така, просто го напусна. Без обяснение! НИЩО! Не се разбра какъв е точно този ритуал (почти) и защо…. не е важно.
Та, Амелия го вижда, спира го, изпада в оракулското си състояние, казва му колко е важен Михаил и ако не го пусне – голЕма драма и Пресиян си тръгва. А, беше придружен от един от кардиналите си и не става ясно (дори и за малко) каква им е ролята на тях.
Амелия му ‚проплака‘ за Михаил и това беше. Върнаха си се в Болницата без име и.. съвсем скоро Мишко е на свобода вече. Щото били приятели с Пресиян, оказва се че сбъркал бил, пък и думите на Оракула… Кардиналите явно нямат глас в това кой се освобождава и арестува… там са за да има Пресиян ‚свита‘, примерно?
Значи, когато ходиха да взимат генетичен материал от Храма на мъртвите безсмъртни, тя не можа да излъже и да спаси всички, ама тук успя. Те не заслужават Амелия да излъже, заради тях в оракулския си режим. Не, това е запазено само за Михаил… щото мисли за него 99% от времето си, а в другия един си задава въпроса „Да бъда или да не бъда?“ (Оракул, подсказвам).
Константин – той е ходещ, разгонен пубер на едно хилядолетие, който чука всичко наляво и надясно (и по стълбите, и на колата), и когато не чука се чуди дали да не си бие чекии, че… ама никоя мастурбация не може да се сравни с разливащото се удоволствие, което преминава по гръбнака и цялото тялото, както е с чукането (когато е както си требе).
Сега, вещицата Мада отне особените му и редки некромансърски сили. Да, това е трагедия. Да, болезнено е. Изпада в нещо като 'некромансърска депресия' и поведението му е 80-90% инфантилно! Точка! След толкова дълъг живот, нали ужким е отегчен от ВСИЧКИ и е опитвал ВСИЧКО, обаче стане ли дума за секс - това НИКОГА не омръзва.
Няма лошо, само че докога? Месец? Два? Шест? Повече?
Вместо все в някакъв момент да поговори с някой, да се погледне в огледало, някой да го шамароса и да осъзнае нещо за себе си? И понеже всеки такъв роман трябва да си има 'качествен' женкар - ето го и нашия!
Как му помага това да израсне?
Даяна. Както предвидих, двамата ще си имат нещо… Коцето почва да я харесва (не просто иска да чука! надграждане!), ама тя хич го не ще. И видиш ли, това, че тя го реже нон-стоп го дразни (не думай!) и почва да си фантазира за нея. Никога нямаше да се сетим, че ще си я хареса и тя ще е недостъпна (ама иначе и тя така… абе, мисли си го, мхм).
Тя пък отиде да се трепе в турнир за Огледалото на Хеката, което обаче го открадват рептилиите, преди началото на самия турнир. Скука!
Защо при всичките драми на Константин, Михаил го слага начело на Съвета? Как така? Той е… има проблеми, незряло се държи и... явно на НИКОЙ не му прави впечатление. А уж са приятели… много добри приятели! Мда. Топ са!
И последно: искрено се надявам Коце да спазва някаква, макар и минимална, хигиена. Все пак, какъвто и да си и каквото и да си, нали? Предпазни средства може и да не му трябват, обаче хигиената! Въпреки, че никъде (нямам спомен) не прочетох да си взима душ, къпе след поредната креватна гимнастика...
Сцените с тях, почти всичките, ги четох диагонално…
Като цяло изобщо не разбрах какъв ѝ е замисълът на Даяна? Ако я махнем… книгата ще 'олекне' и комай нищо няма да се промени, а?
Вместо да я задява, защо Коцето не опита да прелъсти (и изостави, коронния номер) някоя от участничките в Съвета… примерно Елена Няволска? 'Щото е супер огнена, нали и въобще и той е много добър, примерно? Това щеше да е непредвидено… ама само в моите очи явно. И тъкмо причина Влад да я зареже! Безвъзвратно!!
Кралицата на рептилиите – понеже си няма име, допускам, че научаването на името ѝ, истинското ѝ такова, ще има голямо значение. Запомнете: имената имат ОГРОМНА сила! Има магия в тях. Значи, ще чакаме да видим как ще се развие после. Иначе е някак по-интересна, отколкото си мислех… и все пак злодей, който прикрива гнева и злобата си с усмивка и подаръци… не е нещо ново, и все пак… малко по-интересна е от другите герои.
Катрин – служи на Кралицата и от глава 3-4 става ясно, че тя е дала дневника на К. на Алекс в онази долнопробна дискотека. Нещо смята преврат да прави, ще разлюбва Кралицата....
Севар – не много забравим, дразнещ, ама и… айде стига му толкова и на него.
Алекс и Григор – без Гришо, щото изобщо не присъства в кн.2, сигурно в кн. 3 ще се появи. Алекс в първата книга беше излишна. Във втората продължава да е излишна! Повече и от първата.
Захария… спасява всички нагоре-надолу и навсякъде (и по стълбите :Р)… мисли по-малко за секс този път и... то май това е. А, и пази Амели, щото… нали, мда.
Владислав Няволски и Елена - тия как са още заедно (женени и по човешки обичай…. луд умора няма)?! И то след като Влад се скъса да (я) псува (а и не само) не знам! Той има повече присъствие, (що-годе важно е): Михаил го поставя начело на Болницата (без име) и отива да търси с жена си (Влад) и още няколко главни герои генетичен материал (Храм в Словения с опасна раса вампири-пазители) да разберат нещо повече за нарушената регенерация…
Все си мислех, че в някакъв момент ще правят гневен секс… и после такъв на сдобряване… блажените са вярващите 😊 (сиреч аз, защото Влад е практически ЕДИНСТВЕНИЯТ, към който храня някакви симпатии и ме интересува какво ще стане)
Той (сексът изобщо) е само за Амелия и Михаил и Константин, май? Захария? И то стига.. те и за останалите дават всичко от себе си. Ама всичко!
В любовните сцени между Амелия и Михаил, има някаква градация. Това, че (не) събуждат (особено) чувство при мен, ами ех, …сега, това си е моя работа!
Когато рептилиите превземат Болницата без име, Владислав и жена му ги няма. Просто не са дотолкова важни, че да присъства сигурно или са избягали? Едва ли
Още, нямам идея защо тия двамата са женени. Какво толкова ги свързва? Няма дори и една сцена как се защитават, общуват, пазят...
Ягуар… Ягуар… викам си тоя път ще прочета за Лъв (няколко папи имат такова име), Леопард, Пума, Рис… ама нейсе. Може би в книга 3…?
Отново имаме разхождане в чужбина – Камчатка, Словения, Антамбази, островът на турнира на Ал-Хатиб…
И България. София. Като заден фон по-скоро, защото събитието все някъде трябва да се развива.
Всички в Съвета на Болницата без име, са възбудени! На всяко едно тяхно събиране вече си мислех, че ще стана свидетел на оргия в Главната зала подобно на тези в сериала Sense8 (който го е пропуснал да поправи тази грешка!). Все не се случваше… но кой знае, може би в книга 3?
Раздялата между Михаил и Амелия накрая ми беше изкуствена и безвкусна… и разбира се, за да оправдае „предателството“ си пред Кралицата (и запази живота си) се ‚нахвърля‘ върху Михаил, че не му дължи обяснение защо го "предава"… И, (моля ти се!) как той я бил излъгал, че може да я задоволява (удар по челото за този довод) в леглото. И видиш ли – греда. ГолЕма!
Кралицата се връзва.
Умна е, да. Много.
(Сигурно ще има неочакван обрат, може би, в трета книга… знам ли?)
Имаше няколко момента в историята, които откровено ме докараха до хилеж, и не защото имаше хумор в тях.
Сигурно ще си помислите, че след всичко написано до тук съжалявам, за изгубените часове над книгата – не е точно така. Има си и своите добри моменти, две-три разкрития не ги предвидих. И като цяло я намирам за по-добра от първата
Айде, до следващата книга (=
!!! ИМА РАЗКРИТИЯ ОТ СЮЖЕТА, тъй че, четете (или не) на своя отговорност!!!
Втора част е по-дълга, и все пак има повече доза еднородност, отколкото първата. По-малко герои, маааалко повечко Влад Няволски, ама за него после 😊
Отново Болницата без име скрита далеч и навътре във Витоша, освен за безсмъртните видове и някои избрани хора… примерно, де, не помня кои освен генерал Петров (българско име, ха!) бяха там, обаче със сигурност има(ше), нали? Изключваме Амелия в човешката ѝ форма.
Амелия е… мне, за нея после, като стигна до Отдел „Герои“
Сега да поговорим за езика:
Повечето проблеми от първия роман присъстват и тук… диалозите са си на все същото ниво, макар и с някои промени, но не достатъчни.
Прозата ми е насилена, някак преписана от ‚някъде другаде‘ и има съчетание на прилагателни при описанията на други видове и околности, които… ами не можах да си ги представя
Чуждици и пак чуждици... facepalm (да се разпиша и аз с нещо чуждичково, да не кажете, че са мрънкам :Р)
Категоричен и неоспорим минус, за мен, продължава да бъде тоталната липса на звателната форма. На всяко едно ниво!
Това е като новия поток вторите имена да не завършват на ‚ев‘ и/или ‚ов‘ – Адриянов/а, Хариев/а, Илиев/а и т.н, ами само името на бащата – Илия, Хари, Велин и т.н.
Защо?
Българският език, да му се не види, НЯМА ли правила? Откъде на къде било така ‚модерно‘? Тези правила нито са отменени публично с Решение на Министерски, Народен, Конституционен, абе който и да е Съвет, до колкото ми е известно.
И не, това не е осъждане, а почит към правилата, на които се пише и говори на майчиния език!
Но… Отклонявам се. Няма звателна форма… няма звезда и половина. Точка!
Имената са чужди (буквално и преносно) и безвкусни. Михаил това, Михаил онова… имаме си е един Пресиян сега… ама и за него след малко
Амелия е 86% нон-стоп възбудена и превъзбудена от Михаил. То не бяха ръцете му, очите му, дрехите му, поведението му, гласът му… майко мила! Че и от разстояние се случват нещата!
Разбрахме! Михаил е идеалният мъжки екземпляр! Такава любов има между двамата та се не диша! Всички им пречат, умишлено, и те не могат да се ‚изядат‘. Стигат до един такъв момент, в гората (където Михаил показва невероятните си умения с ръцете и доставя удоволствие на Амелия… или той е твърде добър или на Амелия малко ѝ трябва), ама въпросният Пресиян се появява и Мишко отива в затвора!
Разгеле, майна, честно!
Малко време без Амелия да е все възбудена. И на всичкото отгоре изпълнена със съмнения, които са си откровено казано, разяждащи подозрения от един момент нататък! Колко пък да не можеш да вземеш решение искаш ли да си Оракул, или не! След всичко, след толкова време… айде пак се отклонявам
Виктор Волк (производното на вълк)... научаваме болезненото му минало (никак не е розово) свързано с много убийства, насилие и секс (за къде без него в… ами във всяко време) и Михаил, който му помага, с един разговор и да постои при семейството му 10 дни, вместо да го самоубива
Миии… всеки се лекува по-различен начин! Недейте така! С Михаил доста ‚цивилизовано‘ се държа… един разговор и топ! Ейй, ако е имало психолози и психиатри още по онова време, а?
Ама греда... така де, Михаил Коровин.
Откровено му намразих името! Разбрахме.Че.Се.Зовеш.Михаил.Коровин! Сериозно! Стига вече! А така и не разбрах фамилиите на повечето герои (Влад прави изключение :Р) или дори да ги е имало – пак, все едно ги е нямало. Тази на Михаил Е НАЙ-ВАЖНА! Да се знае и помни!
Пресиян. Тайнственият шеф на Трибунала и личен приятел на Михаил (Мне, никой нямаше да го предвиди, ама хич!) Идва да го отвлече, поради неоспорими доказателства, че, абе, злоупотребявал е. Арестуван е.
Пресиян е със златна маска на демон, покриващо лицето му изцяло и не е напускал Затвора, който междудругото се зове „Прокалия“ (не намирам нищо заплашително или запомнящо се в това име... ама Болницата пък си няма име, сигурно за да се отличават по-лесно?) от над 150 г. Не се знае защо… предстои обаче.
С маска. Златна. На дмеон. Не, изобщо не си мисля за Тамлин, Върховният елф от Двора на Пролетта от „Двор от бодли и рози“. Нито. Грам! Вие също не си мислите за него!
Амелия, обаче, с помощта на Константин, който ще наричам Коце (че и коцкар ми е твърде дълго за писане) разбират, че ще ходи на ритуала по случай избирането на Висша нимфа в Бегликтаж, защото…. Защото! Ще участва в турнира на хер Ал-Хатиб за възможността да спечели Огледалото на Хеката. То има мощта да разваля всяка! Магия и, ами почти всички го искат (и Висшата нимфа ама не се разбира защо).
Пресиян, от който всички се страхуват (не става много ясно защо) отиде на това събитие. Постоя си младежа, след като прекъсна ритуала... и си тръгна. Ей така, просто го напусна. Без обяснение! НИЩО! Не се разбра какъв е точно този ритуал (почти) и защо…. не е важно.
Та, Амелия го вижда, спира го, изпада в оракулското си състояние, казва му колко е важен Михаил и ако не го пусне – голЕма драма и Пресиян си тръгва. А, беше придружен от един от кардиналите си и не става ясно (дори и за малко) каква им е ролята на тях.
Амелия му ‚проплака‘ за Михаил и това беше. Върнаха си се в Болницата без име и.. съвсем скоро Мишко е на свобода вече. Щото били приятели с Пресиян, оказва се че сбъркал бил, пък и думите на Оракула… Кардиналите явно нямат глас в това кой се освобождава и арестува… там са за да има Пресиян ‚свита‘, примерно?
Значи, когато ходиха да взимат генетичен материал от Храма на мъртвите безсмъртни, тя не можа да излъже и да спаси всички, ама тук успя. Те не заслужават Амелия да излъже, заради тях в оракулския си режим. Не, това е запазено само за Михаил… щото мисли за него 99% от времето си, а в другия един си задава въпроса „Да бъда или да не бъда?“ (Оракул, подсказвам).
Константин – той е ходещ, разгонен пубер на едно хилядолетие, който чука всичко наляво и надясно (и по стълбите, и на колата), и когато не чука се чуди дали да не си бие чекии, че… ама никоя мастурбация не може да се сравни с разливащото се удоволствие, което преминава по гръбнака и цялото тялото, както е с чукането (когато е както си требе).
Сега, вещицата Мада отне особените му и редки некромансърски сили. Да, това е трагедия. Да, болезнено е. Изпада в нещо като 'некромансърска депресия' и поведението му е 80-90% инфантилно! Точка! След толкова дълъг живот, нали ужким е отегчен от ВСИЧКИ и е опитвал ВСИЧКО, обаче стане ли дума за секс - това НИКОГА не омръзва.
Няма лошо, само че докога? Месец? Два? Шест? Повече?
Вместо все в някакъв момент да поговори с някой, да се погледне в огледало, някой да го шамароса и да осъзнае нещо за себе си? И понеже всеки такъв роман трябва да си има 'качествен' женкар - ето го и нашия!
Как му помага това да израсне?
Даяна. Както предвидих, двамата ще си имат нещо… Коцето почва да я харесва (не просто иска да чука! надграждане!), ама тя хич го не ще. И видиш ли, това, че тя го реже нон-стоп го дразни (не думай!) и почва да си фантазира за нея. Никога нямаше да се сетим, че ще си я хареса и тя ще е недостъпна (ама иначе и тя така… абе, мисли си го, мхм).
Тя пък отиде да се трепе в турнир за Огледалото на Хеката, което обаче го открадват рептилиите, преди началото на самия турнир. Скука!
Защо при всичките драми на Константин, Михаил го слага начело на Съвета? Как така? Той е… има проблеми, незряло се държи и... явно на НИКОЙ не му прави впечатление. А уж са приятели… много добри приятели! Мда. Топ са!
И последно: искрено се надявам Коце да спазва някаква, макар и минимална, хигиена. Все пак, какъвто и да си и каквото и да си, нали? Предпазни средства може и да не му трябват, обаче хигиената! Въпреки, че никъде (нямам спомен) не прочетох да си взима душ, къпе след поредната креватна гимнастика...
Сцените с тях, почти всичките, ги четох диагонално…
Като цяло изобщо не разбрах какъв ѝ е замисълът на Даяна? Ако я махнем… книгата ще 'олекне' и комай нищо няма да се промени, а?
Вместо да я задява, защо Коцето не опита да прелъсти (и изостави, коронния номер) някоя от участничките в Съвета… примерно Елена Няволска? 'Щото е супер огнена, нали и въобще и той е много добър, примерно? Това щеше да е непредвидено… ама само в моите очи явно. И тъкмо причина Влад да я зареже! Безвъзвратно!!
Кралицата на рептилиите – понеже си няма име, допускам, че научаването на името ѝ, истинското ѝ такова, ще има голямо значение. Запомнете: имената имат ОГРОМНА сила! Има магия в тях. Значи, ще чакаме да видим как ще се развие после. Иначе е някак по-интересна, отколкото си мислех… и все пак злодей, който прикрива гнева и злобата си с усмивка и подаръци… не е нещо ново, и все пак… малко по-интересна е от другите герои.
Катрин – служи на Кралицата и от глава 3-4 става ясно, че тя е дала дневника на К. на Алекс в онази долнопробна дискотека. Нещо смята преврат да прави, ще разлюбва Кралицата....
Севар – не много забравим, дразнещ, ама и… айде стига му толкова и на него.
Алекс и Григор – без Гришо, щото изобщо не присъства в кн.2, сигурно в кн. 3 ще се появи. Алекс в първата книга беше излишна. Във втората продължава да е излишна! Повече и от първата.
Захария… спасява всички нагоре-надолу и навсякъде (и по стълбите :Р)… мисли по-малко за секс този път и... то май това е. А, и пази Амели, щото… нали, мда.
Владислав Няволски и Елена - тия как са още заедно (женени и по човешки обичай…. луд умора няма)?! И то след като Влад се скъса да (я) псува (а и не само) не знам! Той има повече присъствие, (що-годе важно е): Михаил го поставя начело на Болницата (без име) и отива да търси с жена си (Влад) и още няколко главни герои генетичен материал (Храм в Словения с опасна раса вампири-пазители) да разберат нещо повече за нарушената регенерация…
Все си мислех, че в някакъв момент ще правят гневен секс… и после такъв на сдобряване… блажените са вярващите 😊 (сиреч аз, защото Влад е практически ЕДИНСТВЕНИЯТ, към който храня някакви симпатии и ме интересува какво ще стане)
Той (сексът изобщо) е само за Амелия и Михаил и Константин, май? Захария? И то стига.. те и за останалите дават всичко от себе си. Ама всичко!
В любовните сцени между Амелия и Михаил, има някаква градация. Това, че (не) събуждат (особено) чувство при мен, ами ех, …сега, това си е моя работа!
Когато рептилиите превземат Болницата без име, Владислав и жена му ги няма. Просто не са дотолкова важни, че да присъства сигурно или са избягали? Едва ли
Още, нямам идея защо тия двамата са женени. Какво толкова ги свързва? Няма дори и една сцена как се защитават, общуват, пазят...
Ягуар… Ягуар… викам си тоя път ще прочета за Лъв (няколко папи имат такова име), Леопард, Пума, Рис… ама нейсе. Може би в книга 3…?
Отново имаме разхождане в чужбина – Камчатка, Словения, Антамбази, островът на турнира на Ал-Хатиб…
И България. София. Като заден фон по-скоро, защото събитието все някъде трябва да се развива.
Всички в Съвета на Болницата без име, са възбудени! На всяко едно тяхно събиране вече си мислех, че ще стана свидетел на оргия в Главната зала подобно на тези в сериала Sense8 (който го е пропуснал да поправи тази грешка!). Все не се случваше… но кой знае, може би в книга 3?
Раздялата между Михаил и Амелия накрая ми беше изкуствена и безвкусна… и разбира се, за да оправдае „предателството“ си пред Кралицата (и запази живота си) се ‚нахвърля‘ върху Михаил, че не му дължи обяснение защо го "предава"… И, (моля ти се!) как той я бил излъгал, че може да я задоволява (удар по челото за този довод) в леглото. И видиш ли – греда. ГолЕма!
Кралицата се връзва.
Умна е, да. Много.
(Сигурно ще има неочакван обрат, може би, в трета книга… знам ли?)
Имаше няколко момента в историята, които откровено ме докараха до хилеж, и не защото имаше хумор в тях.
Сигурно ще си помислите, че след всичко написано до тук съжалявам, за изгубените часове над книгата – не е точно така. Има си и своите добри моменти, две-три разкрития не ги предвидих. И като цяло я намирам за по-добра от първата
Айде, до следващата книга (=
September 27, 2023
Невероятна книга! Първата ми хареса много затова и с нетърпение започнах втората, която за моя изненада и щастие се оказа в пъти по-добра! Действието е интензивно и няма скучен момент, историята става все по-завладяваща с всяка следваща страница, а героите са описани невероятно добре. Трудно ти е да я оставиш! Ако това е вашият жанр не се колебайте, а започвайте тази изключителна поредица!
November 28, 2023
Сюжетът е завладяващ, но еротичните сцени не са силната страна на автора, може спокойно и без тия смехории :). Има и чести нарушения на езиковите норми, което е дразнещо.
May 2, 2023
Позволявам си да напиша това ревю от позицията си на консултант и бета читател. И да, наясно съм, че така ще раздразня много от почитателите на поредицата, които тепърва очакват продължението на „Болница за безсмъртни създания“, но след приключението, което преживях из страниците на „Анатомия на безсмъртните видове“, съм безсилна да се спра.
Длъжна съм да предупредя бъдещите читатели за няколко особености – първо дръжте очите си отворени! Най-добре дори си припомнете всичко от първата книга, защото мащабът на света, в който ви предстои да се потопите, ще се разгърне в още по-огромни измерения. Второ - интригата се заплита нечовешки! Сюжетът ще обвържи героите в едно внушително кълбо, довеждайки ги до прага на назряваща епична битка! А финалът… както обичайно ще ви остави едновременно безмълвни и трескаво жадуващи за следващата книга.
Много неща искам да напиша за персонажите – същите онази, които от самото начало спечелиха сърцето ми, но ще се помъча да събера мислите си, без да изпускам спойлери.
Михаил, Виктор, Захария, Константин – знам колко от почитателките на тези забележителни мъже, чакахте да се появят имената им – ами ето ги, и не, няма да бъдете разочаровани! Алфа мъжкари, безгранично предани и лоялни приятели, силни личности, без които борбата щеше да е едва ли не обречена и неравностойна – всички те са налице! Досущ шахматни фигури всеки от тях зае полагаемата му се роля, изравнявайки шансовете за победа пред несломимия противник. Защото новите играчи на хоризонта са също толкова непредвидими и това превръща сблъсъка за надмощие в истинска война. Дотук с предположенията, че поредицата е само за YA аудиторията. Най-малкото, чисто жанрово, е много трудно да се побере в някакви граници и норми.
Женските персонажи (няма да ги изброявам, за да не развалям изненадата) неминуемо заеха полагаемите им се позиции, допълвайки ис��орията по един блестящ начин. Потенциалът и амбициите им едва сега започнаха да се разгръщат, но според очакванията ми ще видим пълния капацитет на възможностите им в третата книга.
Тук май е уместно да вмъкна, че Александрина Крушарска е родена да създава покоряващи и силни герои и навярно всички трябва да се радваме, че тя самата е единствено писател, а не създание със свръхсили. Иначе с този си комбинативен ум отдавна щеше да е завладяла расата ни.
Все пак да дам и малко утеха – изясниха се отговорите на доста от въпросите в първата книга. Само дето на тяхно място неминуемо изскочиха нови…
Добре де, няма да лъжа – очаква ни още много преди да си отдъхнем и ако повечето читатели изживяват сюжетите като мен, подгответе се за солидна доза изненади, множество възклицания от сорта на - „Как не се сетих?“ или „Боже, ами сега?“, както и поне няколко безсънни нощи, защото „още само една страница“ е най-голямата лъжа.
До всички, на които им предстои съвсем скоро да се потопят в „Анатомия на безсмъртните видове“ – искрено ви завиждам! Първият прочит винаги е най-хубав! За мен поне остава вълнението сега, след като дни след затварянето на последната страница все още сънувам този вълнуващ свят!
П.П. Вече споменах мнението си относно жанра и подходящата аудитория, но пропуснах да отбележа една малка подробност – страстите в това продължение значително се покачват! Онова уж привидно привличане бързо започва да се видоизменя в емоция, която, ако не бъде удържана, ще ескалира до взривоопасни мащаби!
Заслужени 5*!
Длъжна съм да предупредя бъдещите читатели за няколко особености – първо дръжте очите си отворени! Най-добре дори си припомнете всичко от първата книга, защото мащабът на света, в който ви предстои да се потопите, ще се разгърне в още по-огромни измерения. Второ - интригата се заплита нечовешки! Сюжетът ще обвържи героите в едно внушително кълбо, довеждайки ги до прага на назряваща епична битка! А финалът… както обичайно ще ви остави едновременно безмълвни и трескаво жадуващи за следващата книга.
Много неща искам да напиша за персонажите – същите онази, които от самото начало спечелиха сърцето ми, но ще се помъча да събера мислите си, без да изпускам спойлери.
Михаил, Виктор, Захария, Константин – знам колко от почитателките на тези забележителни мъже, чакахте да се появят имената им – ами ето ги, и не, няма да бъдете разочаровани! Алфа мъжкари, безгранично предани и лоялни приятели, силни личности, без които борбата щеше да е едва ли не обречена и неравностойна – всички те са налице! Досущ шахматни фигури всеки от тях зае полагаемата му се роля, изравнявайки шансовете за победа пред несломимия противник. Защото новите играчи на хоризонта са също толкова непредвидими и това превръща сблъсъка за надмощие в истинска война. Дотук с предположенията, че поредицата е само за YA аудиторията. Най-малкото, чисто жанрово, е много трудно да се побере в някакви граници и норми.
Женските персонажи (няма да ги изброявам, за да не развалям изненадата) неминуемо заеха полагаемите им се позиции, допълвайки ис��орията по един блестящ начин. Потенциалът и амбициите им едва сега започнаха да се разгръщат, но според очакванията ми ще видим пълния капацитет на възможностите им в третата книга.
Тук май е уместно да вмъкна, че Александрина Крушарска е родена да създава покоряващи и силни герои и навярно всички трябва да се радваме, че тя самата е единствено писател, а не създание със свръхсили. Иначе с този си комбинативен ум отдавна щеше да е завладяла расата ни.
Все пак да дам и малко утеха – изясниха се отговорите на доста от въпросите в първата книга. Само дето на тяхно място неминуемо изскочиха нови…
Добре де, няма да лъжа – очаква ни още много преди да си отдъхнем и ако повечето читатели изживяват сюжетите като мен, подгответе се за солидна доза изненади, множество възклицания от сорта на - „Как не се сетих?“ или „Боже, ами сега?“, както и поне няколко безсънни нощи, защото „още само една страница“ е най-голямата лъжа.
До всички, на които им предстои съвсем скоро да се потопят в „Анатомия на безсмъртните видове“ – искрено ви завиждам! Първият прочит винаги е най-хубав! За мен поне остава вълнението сега, след като дни след затварянето на последната страница все още сънувам този вълнуващ свят!
П.П. Вече споменах мнението си относно жанра и подходящата аудитория, но пропуснах да отбележа една малка подробност – страстите в това продължение значително се покачват! Онова уж привидно привличане бързо започва да се видоизменя в емоция, която, ако не бъде удържана, ще ескалира до взривоопасни мащаби!
Заслужени 5*!
August 2, 2023
Вдъхновяваща, пленителна и повече от вълнуваща. Мога да я опиша с още много подобни думи. Атмосферата в "Анатомия за безсмъртните видове" е всичко това и дори повече. Смела и дръзка, притежаваща приключенски дух и желание за разкриване на загадки, а също така и еротична в много аспекти. Обичам всичко в нея, както сюжетът и идеално изградените герои, така и дълбокото послание зародено в страниците и. Както вече потвърдих два пъти, в тази книга намерих място и за себе си. За книгата авторът и Александрина Крушарска отново отдавам всички звезди заслужени напълно.
Методът на авторът е уникален сам по себе си, в това се убедихме от дебютната и книга и тя не изневери на стила си, да ни пренесе с такава лекота в безсмъртния свят. Сюжетът се движи в идеална посока и скорост, получаваме още за познатите ни герои, както и за новите без едното да отнема нещо от другото. Всичко е в идеална дозировка, с подходящо прибавена съставка. Моето мнение е, че това е същински шедьовър. От всички фентъзи поредици, които съм изчела, а те не са никак малко, само две са ми оставяли такива следи в съзнанието и "Болница за безсмъртни създания" е една от тях.
Методът на авторът е уникален сам по себе си, в това се убедихме от дебютната и книга и тя не изневери на стила си, да ни пренесе с такава лекота в безсмъртния свят. Сюжетът се движи в идеална посока и скорост, получаваме още за познатите ни герои, както и за новите без едното да отнема нещо от другото. Всичко е в идеална дозировка, с подходящо прибавена съставка. Моето мнение е, че това е същински шедьовър. От всички фентъзи поредици, които съм изчела, а те не са никак малко, само две са ми оставяли такива следи в съзнанието и "Болница за безсмъртни създания" е една от тях.
June 7, 2024
Нямам представа как ще издържа докато излизат и бъдещите части от поредицата, опитвах се максимално да се наслаждавам на всяка дума, изречение, глава, но и да бързам да я прочета, защото просто ми ставаше все по - интересно. Идеалното допълнение към първа част. Толкова много нова информация, нови събития, нови емоции. В мен бушува буря, в добрия смисъл, от всичко прочетено дотук. Със сигурност ще си препрочитам отново и отново книгите и цитатите, които си подчертах.
Иска ми се да напиша много повече, но просто всеки сам трябва да премине през всичко написано в тях, да го усети по свой собствен начин, за да разбере...
А аз съм благодарна за момента в който реших да си взема първа част: "Болница за безсмъртни създания" от библиотеката, защото ме грабна с красивата си корица и заглавието...след това я върнах и си я купих заедно с втора част. Сега очаквам с нетърпение и следващите. 🥹❤️
Иска ми се да напиша много повече, но просто всеки сам трябва да премине през всичко написано в тях, да го усети по свой собствен начин, за да разбере...
А аз съм благодарна за момента в който реших да си взема първа част: "Болница за безсмъртни създания" от библиотеката, защото ме грабна с красивата си корица и заглавието...след това я върнах и си я купих заедно с втора част. Сега очаквам с нетърпение и следващите. 🥹❤️
December 14, 2023
Втората книга от тази серия е малко по-бързо развиваща се от първата, и се случват повече интересни ��еща. Научаваме повече за осмия вид, за историята на създанията, и за миналото на Михаил, Виктор и Захария. Светът започва да се изгражда и е по-пълен и реалистичен от този в първата книга. Обаче и в тази книга има много по-голям фокус върху глупости: какво Амелия мисли за Михаил, какво Михаил мисли за Амелия, какво Константин мисли за всяка жена наоколо... много безмислена драма, която не е описана по жив и интересен начин, а скучно и повтарящо се. Сякаш писателката е объркала жанра с любовния. Този тип описания нямат място в хубаво, качествено фентъзи, което очаква читателя от заглавието и корицата на книгата.
January 15, 2024
Прочетох я на един дъх, 500+ страници за 2 дена.. Финалът създаде доста въпросителни в мен и нямам търпение за третата книга! Няма да лъжа- финалната сцена между Михаил и Амелия малко ми напомни на края на една друга доста известна фентъзи поредица *прокашляне ACOTAR прокашляне*, но не беше направено много натрапчиво и затова няма да взема от оценката ми. Все още смело твърдя, че това е една от най-добрите български фентъзи поредици, които съм чела. На световно ниво е- сюжет, персонажи, стил на писане! А всичките медицински термини и сцени, подхраниха невероятно молекулярно-биологичния ми мозък.
July 4, 2024
Can I give twenty stars? This book have just blown my mind. The first one wasn't so great, it was just okay. But this one.... Baby, this one is genius. I have read it all on the beach just for a couple of days and at the end I was screaming, forgetting that I was at a public place. I NEED TO KNOW WHAT HAPPENS NEXT!!!!!!So I have just ordered the third book. It is very likely that after buying it I will end up with almost no money, but I am sure that it will be totally worth it and I have zero regrets. The third book will be better than dinner. Thank you, Aleksandrina, for showing us your world full with messed up immortal creatures!
July 29, 2023
Здравейте, искрено препоръчвам да прочетете и двете книги на @Alexandrina Krusharska , а те са първата част "Болница за безсмъртни създания " и втората част е "Анатомия на безсмъртните видове".
Книгите са уникални,прочетох всяка една от тях за по 1 седмица,а нямам много време за четене,с 2 деца работа и куп други задължения.
Препоръчвам авторката и нейните творби с две ръце .
Приятно четене ;)
Книгите са уникални,прочетох всяка една от тях за по 1 седмица,а нямам много време за четене,с 2 деца работа и куп други задължения.
Препоръчвам авторката и нейните творби с две ръце .
Приятно четене ;)
December 5, 2023
Книгата е много интересна и определено я предпочитам пред първата. Може би това, което не ми харесва бяха отношенията на Михаил и Амелия, които особено в началото бяха мно��о “дървени”. В края те вече придобиха смисъл и всичко си идваше на мястото. На мен най-много ми харесаха образите на Константин и Виктор и се надявам в третата част да има повече от тях.
Радвам се, че не само в чужбина има толкова талантливи автори на фентъзи🤩
Радвам се, че не само в чужбина има толкова талантливи автори на фентъзи🤩
August 8, 2023
It was an amazing experience reading this book.
Highly recommend it to all people who love interesting stories, adrenaline and passionate writings!
I can't wait for the third book!
Huge THANK YOU to Aleksandrina Krusharska who became my favourite author with her first book!
It was my best time reading and turning the pages!
Highly recommend it to all people who love interesting stories, adrenaline and passionate writings!
I can't wait for the third book!
Huge THANK YOU to Aleksandrina Krusharska who became my favourite author with her first book!
It was my best time reading and turning the pages!
August 10, 2023
Колебаех се между 3,5 и 4 звезди, защото към средата темпото стана малко мудно. Интересно и бързо четиво е, с някои добри идеи. Искаше ми се повече балкански дух. Като генетик се радвам на научните епизоди в книгата. Прочела съм доста подобни любовни сюжети и може би заради това Михаил не ме впечатлява, но пък съм фен на Константин. Пожелавам успех с продължението!
October 15, 2023
По принцип не обичам да пиша коментари за книги, Но тази е разкошна, чете се много бързо, защото е написана с магия. Има много действие, малко описания и е страшно завладяваща. Истински ме впечатли Александрина Крушарска и чакам с огромно нетърпение и третата книга. Сигурно ще спя пред книжарницата да я чакам.
Displaying 1 - 30 of 61 reviews