22 април 1984 година е паметна дата в българската история. Броени часове, след като става първият българин, стъпил на Еверест, Христо Проданов загива. Самостоятелното му безкислородно изкачване по Западния хребет превръща алпиниста в легенда и олицетворява целия му жизнен път.
Книгата на Димитър Димитров не е просто поредната биография на знаменития български алпинист. В „По пътя към върха“ читателят може да проследи нелеката житейска съдба на Проданов – от порутената родна къща в Карлово до перлата на Хималайската корона. Преките свидетелства на близки и колеги разкриват чисто човешките му качества, сред които се откроява неговия прословут непримирим дух.
С помощта на непознати документи пък се пренасяме зад кулисите на българските хималайски експедиции Лхотце’81 и Еверест’84, намиращи се под прекия контрол на комунистическата партия. „По пътя към върха“ е книга за достойнството и морала, смелостта и саможертвата, упоритостта и силната воля. Качества, които са важни не само в алпинизма, но и в живота на всеки човек.
Книгата представя и десетки ценни фотографии от архива на Аврам Аврамов – ръководител на експедицията през 1984 г.
Прекрасна българска книга, която заслужава много повече читатели.
"По пътя към върха" е съвременен анализ на постиженията на Христо Проданов - най-добрият български алпинист през осемдесетте години на миналия век, а може би и изобщо.
Христо Проданов оставя дълбока следа в българската история и в спомените на всички негови съвременници. Той е първият българин изкачил осемхилядник /Лхотце, 1981 г./ и първият българин изкачил Еверест - прави го без допълнителен кислород през 1984 г. При спускането си от върха загива, а думите на радиста Стефан Калоянов ще ви причинят тръпки и днес:
"Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е ОК, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ!!!"
Спрете, каквото вършите и чуйте записа, който е лесно достъпен в интернет.
Дори по-интересен е чисто психологическият аспект на отношенията между алпинистите, избрани да атакуват Лхотце /по случай 1300 години българска държава/ и Еверест /по случай 40 години от идването на власт на комунистите/. Те са едновременно приятели и съперници. Всеки от тях иска първи да стигне върха, който дотогава не е бил покоряван от българи. Стремежът понякога води до необмислени постъпки. Но алпинистите разбират риска и са склонни да го поемат.
"По пътя към върха" увича читателите с директния си стил.
Прочетете книгата. Ще се пренесете в подножието на върха.
Това е книга, която те въвлича в спиращия дъха свят на алпинизма с историята на един от най-бележитите и отличителни българи. Благодарение на Христо Проданов всяко следващо поколение напред се вдъхновява да преоткрива себе си в планините и да не спира да мечтае, да дава повече от себе си и да се върне обратно към природата.
Благодарение на книгата научих нови за мен интересни факти и истории, в които се задълбочих още повече и разпалиха любопитството ми към българския алпинизъм.
Чете се на един дъх. Много повече от история за Христо Проданов, а книга за всички останали алпинисти, чиито имена днес са не толкова известни и остават незапомнени, както и за трудностите в един непопулярен спорт, в който България бележи успехи на световно ниво.
По пътя към върха всеки среща себе си, а чрез книгата на Димитър Димитров, аз срещнах не само Христо Проданов, а и още куп бележити личности. Вледеняваща като снежна виелица и същевременно стопляща като изгубен слънчев лъч, който пробива облаците - историята започна бавно, но разказът завърши в сърцето ми. Защото едно е да знаеш, че някой си е отишъл, друго е да го съпреживееш чрез страниците, думите и емоциите на хората, които са били толкова близо до него, но е нямало как да му помогнат. Ужасно чувство изпитвам винаги като мисля за нереализирания потенциал на хората, които ни напускат преждевременно. Велики, борбени личности. Те обикновено живеят по-кратко (но пък по-наситено), но оставят следа не само в историята, но и в сърцата и паметта на хората. Чудесна работа е свършил Митко с книгата - не е лесно да си обективен, да отразиш различни (и често противоречиви) гледни точки за човек, който е легенда. Трудно е да си велик, защото винаги искаш да надскочиш себе си, да стигнеш по-високо. И понякога (за жалост по-често, отколкото ми се иска) оставаш там. Но никой не може да избяга от призванието си - нито в живота, нито в смъртта.
Изключително рядко биографични книги са представлявали приятно четиво за мен. Стилът на Димитър, неговият изказ, проза и очевидно влечение в областта създават книга, която с удоволствие да прелистваш и попиваш. Препоръчвам горещо и на хора, които не са отдадени планинари, но темата им е интересна.
Чела съм много книги за височинен алпинизъм на големи алпинисти от световно ниво, но тази книга най-много ме впечатли от всичко прочетено до сега! Зашеметяваща история! Велик човек!
Димитров проследява цялата житейска история на големия алпинист – от нелекото детство и проблемите в семейството, през ученическите години и първите опити в алпинизма, през славата на големите върхове. Книгата се базира на много свидетелства – спомени на съвременници, интервюта с близки на Христо, материали от печата. Подредени обаче умело, тези свидетелства не позволяват книгата да изглежда съшита с бели конци или да отегчи читателя. На места прозират някои грапавини в текста, но като цяло е написана доста увлекателно. Пред очите ни израства толкова полярният образ на българския първопроходник на Еверест – сложен, труден характер, невероятен алпинист, верен другар в планината, човек със желязна воля да надскочи себе си, да се докаже, да е пръв… Обект на голяма признателност и възхищение, но и на завист и нападки. Любопитно е, че Димитров е успял да покаже целия спектър на разнообразни мнения за личността на Христо Проданов, да даде думата на негови критици и почитатели.
Много хубава книга! Заслужава си да бъде прочетена. Много систематизирано описани са всички събития и те завладява до такава степен, че не искаш да спреш да четеш.
Историята за последните часове на Христо Проданов е нещо, което винаги ме е разплаквало. Книгата не е просто биография, а разказ за живота на един смел човек.
Сама по себе си книгата е не само биографична за алпиниста Христо Проданов, а очертава дати, имена и факти в историята на българския алпинизъм, включително детайли от българските хималайски експедиции Лхотце'81 и Еверест'84.
Книгата е лесно читаема, с уговорката че човек, който няма много предварителна информация по темата, ще трябва да проверява в други книги, журнали, или по Интернет множеството гореспоменати дати, имена и факти.
Тъй като аз самият не съм твърде запознат със сферата, за мен прочетеното беше една добра отправна точка за бъдещи прочити за историята и развитието на българския алп��низъм.
"Завинаги на върха, сред вечните хималайски ледове, остава устременият към първенство и все по-дръзки и високи мечти.Христо Проданов, алпинист с непоколебима воля , човек с горд и неспокоен дух, оставил ярка диря в историята на България със своите лични и национални върхове.,,🥇 "Мисля, че човек трябва колкото може по-рано да бъде сгрян от мисълта, какво ще остави на хората- казва Христо в интервю, преди да тръгне към Еверест" ❄💯
Невероятна книга за силата на човешкия дух и готовността за саможертва пред това да се изтъкнеш, че си най-добрият! Христо Проданов е протиречива личност, което е показано в книгата, а не просто авторът да хвърля прах в очите и да показва само положителните му страни! Поклон пред българите оставили следа във височинния алпинизъм и всички хора, загубили живата си, в опит да покорят величествените планински върхове!
Много високо оценявам последователността и подробността, с която авторът е разписал историята на големия Христо Проданов. Разказът за живота му се чете плавно, бавно въвлича и омагьосва с красотата си и изведнъж се оказва невъзможно да спреш да прелистваш. Предполагам същото се случва и когато избереш алпинизма за своя пътека.
Христо Проданов е личност, която опознавам за първи път чрез тази книга и откривам противоречивата му репутация. Хвалби и критики, възвеличавания и сгромолясвания се редуваха в книгата, и макар и крайни, аз успявах да уловя честността на различните гледни точки. Съпреживях ги емоционално, докато авторът (впечатляващо за мен) е успял да запази обективността си.
И докато бях чувала за Христо Проданов, голяма част от имената на останалите български алпинисти, много, от които успяват да покорят Еверест, ми бяха непознати. Иска ми се повече да се говори за тези велики българи, повече да се чете, да се пише за тях. Да не се претупват, да не се омаловажават, да не се забравят и най-вече историите им да бъдат ползвани като уроци.
Една планина е толкова по-велика, колкото по-велики желания за подвизи предизвиква у някого. Покривът на света е нещо, което задължително трябва да се изживее. И когато в действителност е сложно, невъзможно, не за всеки да се пресегне към него, то тогава има литература, която ни чака. Много препоръчвам!
ПС: Ако имате препоръки за други книги в жанра, чакам гиии! ♡
Изключително увлекателна и вдъхновяваща история за всички любители на планините. Показва колко егоистичен може да е алпинизма и на какви жертви са готови тези хора.
Единствено не ми хареса стила на писане, но историята си заслужава за да не е пречка.