What do you think?
Rate this book
Granta Bulgaria 4: без тема
Съдържание:
Разходка до Кобе - Харуки Мураками
Железният мост - Георги Илиев
Кръгът - Дейв Егърс
Именник на въображаемите ханове - Мирослав Пенков
Принцеси от "Славейков" - Александър Шпатов
Избухващата планета на Джуно Диас - Ивлин Чиен
Куфарчето - Яница Радева
Обществото в мен - Георги Гочев
Кучетата и войната - Александър Хемон
Цвета - Катя Атанасова
Сексът и комунизмът - Милена Фучеджиева
Градски светци (серия фотографии) - Стефан Василев
Фабрика - Филип Mаркулиев
Нощ - Алис Мънро
Срещи между редовете - Бистра Величкова
28 април 2011 - Стефан Русинов
Сталкери - Хари Кунзру
Животните - Владимир Полеганов
Усмивката на кучето - Димана Трънкова
Бразилия в седем картини - Илия Троянов
Офисът - Калоян Тодоров
Синдромът на Рембо - Светослав Тодоров и Иван Райков
С прилива и отлива - Елинор Катън
Ще си дойдат за Великден - Александър Христов
Поезия - Иван Ланджев
Поезия - Кирил Василев
Приказки без тема - Райчо Станев
За авторите
За преводачите
Разходка до Кобе - Харуки Мураками
Железният мост - Георги Илиев
Кръгът - Дейв Егърс
Именник на въображаемите ханове - Мирослав Пенков
Принцеси от "Славейков" - Александър Шпатов
Избухващата планета на Джуно Диас - Ивлин Чиен
Куфарчето - Яница Радева
Обществото в мен - Георги Гочев
Кучетата и войната - Александър Хемон
Цвета - Катя Атанасова
Сексът и комунизмът - Милена Фучеджиева
Градски светци (серия фотографии) - Стефан Василев
Фабрика - Филип Mаркулиев
Нощ - Алис Мънро
Срещи между редовете - Бистра Величкова
28 април 2011 - Стефан Русинов
Сталкери - Хари Кунзру
Животните - Владимир Полеганов
Усмивката на кучето - Димана Трънкова
Бразилия в седем картини - Илия Троянов
Офисът - Калоян Тодоров
Синдромът на Рембо - Светослав Тодоров и Иван Райков
С прилива и отлива - Елинор Катън
Ще си дойдат за Великден - Александър Христов
Поезия - Иван Ланджев
Поезия - Кирил Василев
Приказки без тема - Райчо Станев
За авторите
За преводачите
408 pages, Paperback
First published June 3, 2014
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
Read
September 4, 2014По този брой е работено много и това се усеща на всяка страница. Подборът на текстовете е чудесен — по мое мнение и мой вкус това е най-добрата порция на българското “Гранта” досега, с толкова различни истории, различни персонажи, различни и умни гласове, различни и интересни погледи и подходи към реалността, които обогатяват, отрезвяват и ограмотяват.
Струва ми се, че подредбата можеше да е друга, защото първоначалната комбинация от пълния с деепричастия превод на “Разходка до Кобе” на Харуки Мураками плюс втръсналия ми градски цинизъм на иначе забавния и шантав “Железният мост” на Георги Илиев ме изпълниха с усещането, че целият брой ще е мъка, но все пак не ме отказаха.
Последва “Кръгът” на Дейв Егърс, който страшно ме надъха с рядката си способност да въобрази в такива детайли реалистично красиво бъдеще, в което добрите са завладели света (не че нещо, ама аман от дистопии и трагически реализми), под повърхността на което все пак се усещаха интригуващи празнини и фобии, които намекваха, че в тази реалност не всичко е цветчета и бонбонки, и правеха готиното още по-реалистично. Точа лиги по целия роман.
Оттам нататък четенето тръгна като по тахан и мед.
Като цяло съм подозрителен към твърде продуктивни писатели, но “Принцеси от “Славейков” на Александър Шпатов ми достави удоволствие. Беше хем градско, модерно и хашлашко, хем нежно, скромно и добро (даже малко сладникаво в края, ама нека), което е свежо и чакано разнообразие от популярната съвременната българска градска проза, която е принципно цинична, отвратителна и високомерна.
Критическият разказ на Ивлин Чиен за писателя Джуно Диас разчовърка много вълнуващи за мен въпроси относно писането и четенето на човешкото. Заради него преди пет минути си поръчах “Краткият чуден живот на Оскар Уао”.
Идеята на романа “Сексът и комунизмът” на Милена Фучеджиева е прекрасна и много важна, но изпълнението, поради някаква причина, която в момента не помня добре, не ми допадна съвсем. Мисля, че му липсваше нужната ми хладнокръвност и отдръпнатост. Усещах твърде много авторови емоции в текста и това пречеше на моите.
Разказът на Алис Мънро “Нощ” ме разби по онзи странен и изключително приятен начин — по време на четенето не съм съвсем сигурен какво се случва и всъщност изпитвам силни съмнения, че изобщо нещо се случва, но в края зяпам в празно пространство и съм наясно, че това ще го помня дълго. Обичам, когато ми се дават някакви наглед безразборни и безсюжетни картини, които авторът почти не полага усилия да слепи, но те си се събират в ума ми и образуват не поука, не образ, не история, а уютно светоусещане.
Много пъти съм чувал Чернобил това, Чернобил онова, но досега Чернобил беше само някакво име на непознато място. Пътеписът на Хари Кунзру “Сталкери” ме прати там, преди и сега, прикачи към името живи образи и истории и запълни важни бели петна.
Дълбочината на описанията и финото отношение към жестокото в “Усмивката на кучето” на Димана Трънкова ме изпълниха с любопитство към целия й роман и ме оставиха с желание за повече жанрови отклонения в “Гранта”.
Историята в “Ще си дойдат за Великден” на Александър Христов е симпатична и отговорна. Важно и рядко е наличието на писатели, които подхождат с уважение и любов към персонажи в по-неизгодно обществено и интелектуално отношение от собственото им. Мисля си, че колкото по-надолу в дебрите на обществото стига един писател, толкова по-стойностна става работата му. Стилът на Христов е хладен, праволинеен и неукрасен, което по някакъв странен начин ми беше интересно, макар и наивно. Кулминацията ми беше малко предвидима, но това не повреди въздействието на историята.
За прекрасното оформление, важните издателски решения и малките смислени детайли писах още преди да прочета броя:
http://chetohkniga.blogspot.com/2014/...
В допълнение на това — харесаха ми много рекламите на книги, пръснати из броя, вмъкнати уместно и в графична хармония с цялостното оформление. Изцяло за комерсиализация на “Гранта” съм, стига тя да бъде извършена точно така — умно, адекватно и уважително. Петимен съм да давам пари за смисъл, стига да има кой да ми го продава.
И тъй. Забел��жките ми по този брой, освен подредбата:
Отново е пълно с коректорски пропуски, макар и в по-малка степен от предходните броеве и със сигурност далеч по-малко отколкото в книги на други издателства, но това по никакъв начин не смекчава недоволството ми. Още чакам “Гранта” без обилие от двойни шпации и изпуснати букви. Безупречност искам.
Някой е направил плах опит да подреди биографичните бележки на авторите по азбучен ред, но в начинанието е настанала някаква пълна азбучна каша. Александър е след Алис, Стефан е след Харуки, Филип е след Хари, още малко и щях да се усъмня в началната ми учителка.
Байдауей, смешно е, винаги е смешно как си личи, че авторите сами си пишат биографичните бележки. В трето лице.
И липсва биография на Ивлин Чиен, който/която ме заинтригува.
В предишните броеве беше объркващо, че откъсите от романи не бяха изрично обозначени като такива, та се получаваше чудене това сега разказ ли е, откъс ли е, да се напъвам ли да разбера даденото като цяло, да ходя ли да си купувам романа, че да разбера останалото, де да знам, никой не ти казва. В този брой е още по-объркващо, че за някои текстове пише, че са “откъси”, а за други, които по почти всичко личи, че също са, не пише, което оставя неприятни чуденки.
Изобщо не съумях да проумея какво означава “откъс от първата поява на Елинор Катън в списание Гранта”. Защо е само откъс? Откъс от каква поява — роман, разказ, вариететно представление? Защо пише, че е носителка на “Ман Букър” за романа си The Luminaries? Откъс от този роман ли е това? Ако не, къде да търся останалото? Не е ли това идеята?
Продължава да ми бърка в окото това “списание за нова литература” върху корицата. Ще ми се да пише само “БЪЛГАРИЯ | 4”, както е при италианците, за да е чистичко и готиничко, макар да съзнавам, че тази информация е важна за потенциални читатели, които например виждат за пръв път списанието в книжарницата и се чудят какво е сега туй нещо. Не може ли това самодефиниране да се сложи на задната корица?
Изборът четвърти брой да е “Без тема” изобщо не ми допадна, но илюстрациите на Райчо Станев, обединени под заглавието “Приказки без тема” и чудесно обяснени в края на списанието, по прекрасен и страшно умен начин извършват концептуализирането, което иначе много щеше да ми липсва. Самите рисунки са страшни - хем илюстрации към отделните текстове, хем с общи мотиви, хем обединени от индийска (л�� беше?) ��егенда, хем вдъхновени от българските шевици, изобщо мега. И все пак: само аз ли забелязах, че в “Гранта” 4 бъкаше от кучета? Имаше поне пет-шест, само в заглавията — две. Аз бих кръстил броя “Кучета”. И може би щях да сменя папагала от “Приказки без тема” с куче, макар че сигурно щеше да стане малко прекалено. М?
Струва ми се, че подредбата можеше да е друга, защото първоначалната комбинация от пълния с деепричастия превод на “Разходка до Кобе” на Харуки Мураками плюс втръсналия ми градски цинизъм на иначе забавния и шантав “Железният мост” на Георги Илиев ме изпълниха с усещането, че целият брой ще е мъка, но все пак не ме отказаха.
Последва “Кръгът” на Дейв Егърс, който страшно ме надъха с рядката си способност да въобрази в такива детайли реалистично красиво бъдеще, в което добрите са завладели света (не че нещо, ама аман от дистопии и трагически реализми), под повърхността на което все пак се усещаха интригуващи празнини и фобии, които намекваха, че в тази реалност не всичко е цветчета и бонбонки, и правеха готиното още по-реалистично. Точа лиги по целия роман.
Оттам нататък четенето тръгна като по тахан и мед.
Като цяло съм подозрителен към твърде продуктивни писатели, но “Принцеси от “Славейков” на Александър Шпатов ми достави удоволствие. Беше хем градско, модерно и хашлашко, хем нежно, скромно и добро (даже малко сладникаво в края, ама нека), което е свежо и чакано разнообразие от популярната съвременната българска градска проза, която е принципно цинична, отвратителна и високомерна.
Критическият разказ на Ивлин Чиен за писателя Джуно Диас разчовърка много вълнуващи за мен въпроси относно писането и четенето на човешкото. Заради него преди пет минути си поръчах “Краткият чуден живот на Оскар Уао”.
Идеята на романа “Сексът и комунизмът” на Милена Фучеджиева е прекрасна и много важна, но изпълнението, поради някаква причина, която в момента не помня добре, не ми допадна съвсем. Мисля, че му липсваше нужната ми хладнокръвност и отдръпнатост. Усещах твърде много авторови емоции в текста и това пречеше на моите.
Разказът на Алис Мънро “Нощ” ме разби по онзи странен и изключително приятен начин — по време на четенето не съм съвсем сигурен какво се случва и всъщност изпитвам силни съмнения, че изобщо нещо се случва, но в края зяпам в празно пространство и съм наясно, че това ще го помня дълго. Обичам, когато ми се дават някакви наглед безразборни и безсюжетни картини, които авторът почти не полага усилия да слепи, но те си се събират в ума ми и образуват не поука, не образ, не история, а уютно светоусещане.
Много пъти съм чувал Чернобил това, Чернобил онова, но досега Чернобил беше само някакво име на непознато място. Пътеписът на Хари Кунзру “Сталкери” ме прати там, преди и сега, прикачи към името живи образи и истории и запълни важни бели петна.
Дълбочината на описанията и финото отношение към жестокото в “Усмивката на кучето” на Димана Трънкова ме изпълниха с любопитство към целия й роман и ме оставиха с желание за повече жанрови отклонения в “Гранта”.
Историята в “Ще си дойдат за Великден” на Александър Христов е симпатична и отговорна. Важно и рядко е наличието на писатели, които подхождат с уважение и любов към персонажи в по-неизгодно обществено и интелектуално отношение от собственото им. Мисля си, че колкото по-надолу в дебрите на обществото стига един писател, толкова по-стойностна става работата му. Стилът на Христов е хладен, праволинеен и неукрасен, което по някакъв странен начин ми беше интересно, макар и наивно. Кулминацията ми беше малко предвидима, но това не повреди въздействието на историята.
За прекрасното оформление, важните издателски решения и малките смислени детайли писах още преди да прочета броя:
http://chetohkniga.blogspot.com/2014/...
В допълнение на това — харесаха ми много рекламите на книги, пръснати из броя, вмъкнати уместно и в графична хармония с цялостното оформление. Изцяло за комерсиализация на “Гранта” съм, стига тя да бъде извършена точно така — умно, адекватно и уважително. Петимен съм да давам пари за смисъл, стига да има кой да ми го продава.
И тъй. Забел��жките ми по този брой, освен подредбата:
Отново е пълно с коректорски пропуски, макар и в по-малка степен от предходните броеве и със сигурност далеч по-малко отколкото в книги на други издателства, но това по никакъв начин не смекчава недоволството ми. Още чакам “Гранта” без обилие от двойни шпации и изпуснати букви. Безупречност искам.
Някой е направил плах опит да подреди биографичните бележки на авторите по азбучен ред, но в начинанието е настанала някаква пълна азбучна каша. Александър е след Алис, Стефан е след Харуки, Филип е след Хари, още малко и щях да се усъмня в началната ми учителка.
Байдауей, смешно е, винаги е смешно как си личи, че авторите сами си пишат биографичните бележки. В трето лице.
И липсва биография на Ивлин Чиен, който/която ме заинтригува.
В предишните броеве беше объркващо, че откъсите от романи не бяха изрично обозначени като такива, та се получаваше чудене това сега разказ ли е, откъс ли е, да се напъвам ли да разбера даденото като цяло, да ходя ли да си купувам романа, че да разбера останалото, де да знам, никой не ти казва. В този брой е още по-объркващо, че за някои текстове пише, че са “откъси”, а за други, които по почти всичко личи, че също са, не пише, което оставя неприятни чуденки.
Изобщо не съумях да проумея какво означава “откъс от първата поява на Елинор Катън в списание Гранта”. Защо е само откъс? Откъс от каква поява — роман, разказ, вариететно представление? Защо пише, че е носителка на “Ман Букър” за романа си The Luminaries? Откъс от този роман ли е това? Ако не, къде да търся останалото? Не е ли това идеята?
Продължава да ми бърка в окото това “списание за нова литература” върху корицата. Ще ми се да пише само “БЪЛГАРИЯ | 4”, както е при италианците, за да е чистичко и готиничко, макар да съзнавам, че тази информация е важна за потенциални читатели, които например виждат за пръв път списанието в книжарницата и се чудят какво е сега туй нещо. Не може ли това самодефиниране да се сложи на задната корица?
Изборът четвърти брой да е “Без тема” изобщо не ми допадна, но илюстрациите на Райчо Станев, обединени под заглавието “Приказки без тема” и чудесно обяснени в края на списанието, по прекрасен и страшно умен начин извършват концептуализирането, което иначе много щеше да ми липсва. Самите рисунки са страшни - хем илюстрации към отделните текстове, хем с общи мотиви, хем обединени от индийска (л�� беше?) ��егенда, хем вдъхновени от българските шевици, изобщо мега. И все пак: само аз ли забелязах, че в “Гранта” 4 бъкаше от кучета? Имаше поне пет-шест, само в заглавията — две. Аз бих кръстил броя “Кучета”. И може би щях да сменя папагала от “Приказки без тема” с куче, макар че сигурно щеше да стане малко прекалено. М?
July 20, 2014
http://knijenpetar.blogspot.com/2014/...
"Granta България" се показа в отлична светлина с четвъртия си брой, което ме израдва, понеже я чета за първи път. Няма да е скромно да кажа, че компилацията от произведения в този брой, напълно оправдава желанието на издателите да подложат на изпитание българските автори, поставяйки ги редом до изявените имена на световната литература. Останах очарован от строгата подборка, която дава да се разбере, че се подхожда с професионализъм и без натрапени образи. Възкликнах от радост, когато се натъкнах сред страниците на откъси от по-мащабни произведения - романи, които, така или иначе, впоследствие мога да си купя, което пък може да поддържа интереса към списанието чак до следващия му брой. Един от тях: "Усмивката на кучето" на Димана Трънкова, вече радва читателите с мистериите си. Откъсът, представен само в няколко странички, си свърши перфектно работата - остави ме с отворена уста и надеждата, че скоро ще мога да му се насладя изцяло.
"Granta България" се показа в отлична светлина с четвъртия си брой, което ме израдва, понеже я чета за първи път. Няма да е скромно да кажа, че компилацията от произведения в този брой, напълно оправдава желанието на издателите да подложат на изпитание българските автори, поставяйки ги редом до изявените имена на световната литература. Останах очарован от строгата подборка, която дава да се разбере, че се подхожда с професионализъм и без натрапени образи. Възкликнах от радост, когато се натъкнах сред страниците на откъси от по-мащабни произведения - романи, които, така или иначе, впоследствие мога да си купя, което пък може да поддържа интереса към списанието чак до следващия му брой. Един от тях: "Усмивката на кучето" на Димана Трънкова, вече радва читателите с мистериите си. Откъсът, представен само в няколко странички, си свърши перфектно работата - остави ме с отворена уста и надеждата, че скоро ще мога да му се насладя изцяло.
June 17, 2014
Като е “Без тема”, да не е без идея?: http://knigolandia.info/book-review/g...
Новата “Granta България 4″ е вече тук, а аз обичам да я ��ета с чаша с “Grant’s” в ръка, ей така, за принципа на подобията в качествено отношение :) В това солидно томче съвременна литература държа да отлича не само разказите, а и фантастичното оформление на ��айчо Станев, който добавя още един пласт въображение към писаното слово – а ако добавим и снимките на градските светици от Стефан Василев, вече имаме две привлекателни неща, преди ��зобщо да сме се заели с четенето, така че овации от мен за тази част.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/g...
Новата “Granta България 4″ е вече тук, а аз обичам да я ��ета с чаша с “Grant’s” в ръка, ей така, за принципа на подобията в качествено отношение :) В това солидно томче съвременна литература държа да отлича не само разказите, а и фантастичното оформление на ��айчо Станев, който добавя още един пласт въображение към писаното слово – а ако добавим и снимките на градските светици от Стефан Василев, вече имаме две привлекателни неща, преди ��зобщо да сме се заели с четенето, така че овации от мен за тази част.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/g...
May 10, 2020
Давам 2 звезди заради 3-те хубави (и добре написани) разказа. Останалите ми бяха като упражнения по писане, твърде отнесени или предаващи ми ненужна информация и то по скучен начин. Не бих припарил до някой от другите сборници...
July 18, 2015
Третата звезда тук и за графичното оформление на този брой на Granta. За съжаление съотношението на добри и "средна хубост" текстове е в полза на вторите. Хоресаха ми откасът от новия роман на Мирослав Пенков ("Именник на въображаемите ханове"), разказът на Александър Шпатов ("Принцеси от Славейков"), "Кучетата и войната" на Александър Хемон, "Старкери" на Хари Кунзру, "Бразирия в седем картини" на Илия Траянов, "Офисът" на Калоян Тодоров (не много оригинална идея към днешна дата, но все пак интересна и донякъде комична), емоционалният разказ "Ще си дойдат за Великеден" на Александър Христов.
November 26, 2014
Харесвам Granta и грижливостта, с която се издава на български от Жанет 45. Но това издание напълно затвърди скептицизма ми по отношение на съвременните български автори (мое мнение, не искам да обиждам никой). В целия калейдоскоп от дребнотемие, опити за оригинални сюжети, тъга, предсказуема употреба на езика и сюжета ме впечатлиха с добре разказани истории единствено Мирослав Пенков и Милена Фучеджиева.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews