Има пряк път (shortcut) до морето. Вече съм сигурен в това. Както има и пряк път до сърцето, и това не е непременно пътят на куршума с изместен център на тежестта. Александър Шпатов ще ви изведе по него неусетно, с 12 календарни разказа за всеки месец и два бонуса – за Коледа и Великден. Ще ви превземе с разговорния си стил, едновременно литературен и свежо-горчив, с вкус на пресни бадеми. Това са 14 богати, пъстри и изненадващи, усмихнати истории. Една усмихната книга, която ще усмихне и вас. Шпатов е просто чудесна шпация между две прескачания на сърцето, изненадваща литературна екстрасистола, каквато чакахме от много време. Той е намерил прекия път.
Александър Шпатов е автор на сборниците #НаЖивоОтСофия (2014, преведен и на английски под заглавие #LiveFromSofia), както и на Том 2.0 (2015), в който са събрани оптимизираните разкази от първите му три книги: Бележки под линия (2005), Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011). Отличен e с Наградата “Южна пролет” 2005 за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община за 2015г. Шпатов е председател на Сдружение за градски читални и главен инициатор на проекта читАлнЯта в Градската градина на София. Повече информация за автора, можете да откриете на неговата Фейсбук страница Шпатов: Кратки градски , както и в LiterNet .
Очаквах малко повече от това, което прочетох, виждайки на корицата "Най-обещаващият млад български автор". Повечето разкази, въпреки свежия и увлекателен стил на писане, на края оставяха у мен горчивото чувство на някаква непълнота. Може би защото съм свикнал да откривам някакъв по-дълбок смисъл и поука в края при късите разкази по принцип, а тук в общия случай май не е писано с такава цел. Особено в януарския и септемврийския не намерих абсолютно никакъв смисъл, камоли дълбок. Все пак си харесах, и то много, двата финални разказа - Великденския и Коледния. Наистина любопитни хрумвания, ако в този дух беше цялата книжка, оценката ми щеше да бъде много по-висока. Shortcut-ът към морето също бих отличил в известна степен сред останалите, но има още какво да се желае.
Въпреки всичко не съжалявам нито за секунда, че купих (без да се замислям) и прочетох книгата. Ако не друго, то поне увлекателнст не й липсваше. Пеочетох я на един дъх, без да се замислям да я оставям настрана. Горещо приветствам всякакви предоставени на младите автори полета за изява и с радост бих се превръщал в пеитежател на още такива произведения в бъдеще. Специално Александър Шпатов загатва, че би могъл да се превърне в нещо наистина свежо и интересно на българския пазар, стига да се отърси малко от типичните модернистични "градско-младежки" похвати, които дори и да звучат свежо, нямат много общо с висококачествената сериозна литература. Или ако имат - то в точните санитарни дози.
“Най-обещаващият млад български автор”. Александър Шпатов. Хм. Не съм го чувал. Готина разчупена корица, интересни символи. Нелошо, нелошо. Любен Дилов-син за редактор и коментар отзад. Гримаса на досада. Първи разказ… нищо особено, дори плоско.
И БАМ!!! Февруарският разказ те забива от раз, а по “Славейков” стичат се бленувани тълпи купувачи на книги! Интересът ми е събуден, инстинктът на читател надушва нещо хубаво. И не бърка ни най-малко. Март, април, май… месеците се втурват в неудържимо темпо, формирани от фантазията на едно младо, свежо, силно перо… може фините краски още да му убягват, но за сметка на това размахът, желанието, хуморът бликат като сапунени мехури от фонтаношампоанен гейзер.
Не харесвам разкази, които завършват странно, просто за да е странно - без да има смисъл, или поне аз не го видях. Ако обичате изненадите, сигурно ще ви хареса.
Yesterday together with a friend of mine we interviewed Alexander Shpatov – the most promising contemporary Bulgarian author. Wrong, we didn’t actually interview him, we chatted with him over beer, wine, and pizza. I got to know Alexander the writer, Alexander my ex classmate, Alexander the lawyer, and Alexander the dreamer. We talked casually about literature, books, libraries, the future, the past, our friends, everything. And of course we discussed his last book – Calendar of Stories.
Lately the mediocre and undeveloped Bulgarian culture is witnessing its long expected boom. Movies, TV Series, books, all of them show us that the Bulgarian indeed has talent. I, as a patriot, made it my goal to see and read everything the home talent had to offer. I enjoyed Karabashliev’s 18% Gray but Shpatov is better. Not because he is an ex-classmate of mine and not because he is very cute. Shpatov is just entertaining, witty, humorous, ironic, sarcastic. He combines reality with fantasy to arrive at stories about the urban life in Sofia. After all, at the end of the day we are overwhelmed with the American culture and lifestyle. We (ok I) want to read something about Bulgaria, about the Bulgarian character, the Bulgarian issues, the Bulgarian lifestyle. Karabashliev focuses on the clash between home and foreign by following the path of a lost soul through the vast lands of USA. Shpatov offers a different perspective, more enjoyable I must say. He takes us on a journey through the 12 months of the year, each with its own story.
Казано по-общо, екипът на Четецът се интересува от новото поколение български писатели. В това отношение, Шпатов не прави изключение. Във всички останали, Александър Шпатов е едно голямо, хубаво изключение, което ние заобичахме от първия ред. Както пише Любен Дилов-син в анотацията си за книгата – Шпатов е намерил прекия път. От неговите разкази нищо не можеш да махнеш и нищо не можеш да добавиш(а и да можеш, забранявам!:), защото те са от онези рядко срещани писания, които те изненадват и които след това не можеш да си представиш да са другояче. Тук е мястото да отправя своя призив към всички читатели, които уважават само и единствено тежката и величествена литература, която нагнетява съцето с тъга, съжаление и носталгия и сякаш забавя ударите му под тежестта си. Откровено казано, тази книга хич не е за вас. Изобщо стилът „Шпатов” не е за вас. Защото„Календар с разкази” е...Още на http://www.chetecut.com/2011/05/blog-...
Маркетингът около книгата вдигна доста високо летвата - представяне, трейлър, хвалебствени рецензии, ФБ страница. Всички тия усилия, за да се пробутат няколко къси разказчета на цена 15 ст страницата (представете си колко ще струва "Властелина на пръстените" по тая тарифа). Авторът има приятен стил и интересни хрумки, от "Юни" нататък разказите даже стават. Ако това беше излязло в блог или във вестник, сигурно щях да го похваля. Като за самост��ятелна книга, при това трета(!) на този автор - крайно оскъдно.
Хареса ми стилът на писане.Едновременно присъствие както на страхотен хумор, така и на моменти,навяващи носталгия.За мен беше добро съчетание на тъжно-смешното. Причината, поради която свалям звезда, е абсолютно субективно мнение.Не съм почитател на фантастичните елементи.Това не ми попречи да се забавлявам с моя месец - "Юли".Най-вече заради страхотния цветущ език, който ми напомня отдавна забравени(или не чак толкова) познати.