B'z

B'z
Коши Инаба (ляво) и Так Мацумото (дясно) през 2012 г.
Информация
От	Япония
Стил	хардрок, поп рок, блус рок
Активност	от 1988 г.
Музикален издател	BMG, Being Inc.
Уебсайт	www.bz-vermillion.com
Членове	Коши Инаба, Так Мацумото
B'z в Общомедия

B'z (на японски: ビーズ; произнася се Бизу) е японски рок дует, съставен от китариста, композитор и продуцент Такахиро „Так“ Мацумото и вокалиста и поет Коши Инаба. Отличават се с енергичен хардрок и поп балади.

Групата е една от най-успешните в света и е най-продаваният изпълнител в Япония, с 46 поредни No. 1 сингъла, 25 No. 1 албума и с над 100 милиона продадени записа по света.^[1][2] През 2007 г. стават първата азиатска група, която има отливки на дланите на Рок стената в Холивуд.^[3]

През 1988 г. Так Мацумото (р. 1961 г.), тогава поддържащ китарист на групата TM Network, започва да търси членове за своя собств��на група, която да даде отражение на неговите музикални чувства, повлияни от Бийтълс и Лед Цепелин. За целта започва да търси вокалист и го открива много скоро в лицето на Коши Инаба (р. 1964 г.), който е гимназиален учител по математика.^[4]

На 21 септември 1988 г. издават първия си албум „B'z“ и сингъл „だからその手を離して“ (Така че, моля те, пусни ми ръката). Музиката им по това време е електронна, с доминиращи синтезатори. След това вместо да се впуснат на турне, групата решава да поработи върху бъдещето и качеството на творчеството им. Така, през 1989 г. се ражда вторият им албум – „Off the Lock“. Едва след издаването му групата тръгва на турне из три японски града – Нагоя, Осака и Токио. Билетите се разпродават в същия ден, когато са пуснати за продажба. По-късно през същата година издават и първия си мини албум – „Bad communication“.

На 21 февруари 1990 г. издават третия си албум „Break Through“, подкрепен с турне. На 13 юни пускат сингъла „太陽のKomachi Angel“ (Слънчевият Комачи ангел), който се изкачва до No. 1. Всеки сингъл, издаден след него дебютира под No. 1. На 7 ноември същата година издават нов албум – „Risky“, който става платинен.

B'z завършват петия си албум „In the Life“ през ноември 1991 г. По това време групата започва да се ориентира към по-рок звучене. През октомври 1992 г. издават албума „Run“, който вече се квалифицира като хардрок.

През 1993 г. започват да включват блус елементи в песните си. Започват работа по седмия си албум „The 7th Blues“, който е подбран с това заглавие не само защото е седми подред, ами и като референция към септакорд, който е често използван в блуса. През февруари 1994 г. започва голямо турне, включващо 87 представления. Докато тече турнето, през март, пускат на пазара и дву-дисковия албум „The 7th Blues“.

Към попа се обръщат през 1995 г., когато издават осмия си албум „Loose“, който балансира между попа и рока. През ноември 1997 г. издават деветия си албум „Survive“. През май 1998 г. групата пуска на пазара първата си компилация – „B'z The Best „Pleasure““. Тя отбелязва десетия рожден ден на групата и включва множество хитове. Още с първия си тираж, албумът продава повече копия от кой да е друг в историята на японската музика. Много скоро групата отчита 50 милиона продадени записа и става първата японска група с такъв успех.^[5] В периода 1998 – 1999 г. двамата се отдават на солови проекти, като през това време издават още една компилация – „B'z The „Best Treasure““.

През юли 1999 г. издават албума „Brotherhood“ и се отдават на изтощителни турнета. През декември 2000 г. вижда бял свят и единадесетият албум – „Eleven“.

Началото на новия век започват с турне из Азия. На 27 юли 2002 г. свирят заедно с Аеросмит при откриването на Световното първенство по футбол. На 3 юли същата година издават албума „Green“, като го подкрепят с турне. След последното шоу в Осака през септември, те поемат към Сан Диего, САЩ за първото си турне на друг континент. 2003 година е маркирана от три турнета и тринадесетия албум на групата – „Big Machine“. През 2004 г. работят основно над соловите си проекти, като ги подкрепят с турнета, а по-късно същата година се събират за да записват заедно.

На 6 април 2005 г. пускат на пазара четиринадесетия си албум – „The Cirle“. През 2006 г. пускат албума „Monster“, а в края на 2007 г. издават и шестнадесетия си албум – „Action“. Същата година стават първата азиатска група с отливки на дланите на Рок стената в Холидвуд.

2008 г. отбелязва двадесетия рожден ден на групата. Те издават две дву-дискови компилации: „B'z The Best „Ultra Pleasure““ и „B'z The Best „Ultra Treasure““. Годината е белязана и от 8-месечно турне из цяла Япония. През ноември 2009 г. издават албума „Magic“,^[6] а включеният в него сингъл „イチブトゼンブ／DIVE“ (Част и цяло/Гмурване) е записан с барабаниста Чад Смит.^[7] 2010 е година, през която двамата се отдават на соловите си проекти и не издават нито един сингъл като дует.

Осемнадесетият им албум „C'mon“" е пуснат на пазара на 27 юли 2011 г. и включва 49-ия им сингъл „Don't Wanna Lie“ (Не искам да лъжа). През следващите години двамата се занимават основно със соловите си проекти, което се отразява в затишие за групата. През март 2015 г. издават албума „Epic Day“, включващ издаденият през януари сингъл „有頂天“ (Екстаз).^[8]

• B'z (1988)
• Off the Lock (1989)
• Break Through (1990)
• Risky (1990)
• In The Life (1991)
• Run (1992)
• The 7th Blues (1994)
• Loose (1995)
• Survive (1997)
• Brotherhood (1999)
• Eleven (2000)
• Green (2002)
• Big Machine (2003)
• The Circle (2005)
• Monster (2006)
• Action (2007)
• Magic (2009)
• C'mon (2011)
• Epic Day (2015)
• Dinosaur (2017)
• New Love (2019)

• Bad Communication (1989)
• Wicked Beat (1990)
• Mars (1991)
• Friends (1992)
• Friends II (1996)

• B’z The Best „Pleasure“ (1998)
• B’z The Best „Treasure“ (1998)
• B’z The „Mixture“ (2000)
• The Ballads ~Love & B’z~ (2002)
• The Complete B'z (2005)
• B'z The Best „Pleasure II“ (2005)
• B'z The Best „Ultra Pleasure“ (2008)
• B'z The Best „Ultra Treasure“ (2008)
• B'z The Best XXV 1988 – 1998 (2013)
• B'z The Best XXV 1999 – 2012 (2013)