Левит (Библия)

Левит
ויקרא
Автор	Моисей
Оригинален език	иврит
Поредица	Стар завет
Предходна	Изход
Следваща	Числа
Левит в Общомедия

Левит (на гръцки: το Λευϊτικόν; на латински: Leviticus; на иврит: וַיִּקְרָא – „Вайикра“, и повика) е третата книга от Библията, от Стария завет и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

Гръцкото, латинското, както и българското заглавие на книгата, показват, че това е книга на еврейските свещеници, които са от Левиевото коляно. Според теорията за четирите източника на Петокнижието, Левит е създадена изцяло от текста на преданието на свещениците. За третата книга от Петокнижието богослужението и свещеничеството са важно посредничество между Бог и хората, докато в други книги от Стария завет като посредник се представя царят или пророкът.

Втората книга от Петокнижиието, Изход, завършва с издигането на скинията, шатрата за срещане, която се изпълва от облака на Господната слава (Изход 40). Докато в Изход Бог говори на Мойсей преди всичко на върха на планината Синай, в Левит, с малки изключения, му говори от шатрата за срещане (напр. 1:1). Левит се различава от предходните книги на Петокнижието и по това, че в нея почни няма действие, а в двадесет и седем глави Бог предава на своя народ закони и заповеди, които „ако човек ги изпълнява, ще живее“ (18:5). Обяснява им как да използват скинията, за да бъде тя наистина място за срещане; никаква грешка в обреда, външна или морална нечистота не трябва да пречи на връзката между Бог и хората. Поради тази причина са дадени подробните описания в Левит.

Обаче Левит представя само някои от аспектите на еврейското богослужение. Голяма част от молитвите и песните, които съпровождат обредите, се откриват в Псалтира. Пророците и учителите по мъдрост предупреждават израилтяните, че за приятелство с Бог не е достатъчно само точно да се спазват неговите закони.

Каноничният текст на Левит възниква по време на вавилонския плен (6 век пр.н.е.) и след това. Обединява в добре свързано цяло текстове от различни епохи, доста отдалечени във времето. Във времето, когато евреите вече нямат цар, свещениците укрепват властта си, а за нуждите на Втория храм в Йерусалим събират и допълват различни сборници със закони и правила за обредите.

В първата част на Левит (1 – 7 глава) са представени различните видове приноси, които израилтяните могат или трябва да принасят на Господ при едни или други обстоятелства. Книгата няма за цел да въвежда неуките в богослужението, а да класифицира различните обреди в нещо като наръчник за хора, които вече са запознати. Затова оттук не се научава нищо за източниците и значението на приносите и другите обреди. Чрез предположения и сравнения може да се установи само, че израилтяните отчасти са заели начина на принасяне от други религии в древния Близък изток, обаче тези рамки са изпълнени с ново съдържание, съответстващо на техния светоглед и техните познания за Бога.

Втората част (8 – 10 глава) описва церемонията по посвещаването на Аарон и неговите синове. Предполага се, че тези три глави евентуално са били непосредствено продължение на Изход, като отговор на указанията в 29 глава на Изход.

В тази част свещеничеството (левитите) е представено като законен посредник между Бог и израилтяните. Със службата на свещениците се свързва и службата на тълкуване на Божията воля. Понеже свещениците действат в центъра на юдаизма (Храма), тяхното влияние е изключително силно върху обществения живот на израилтяните.

В третата част (11 – 16 глава) се посочват различни видове чистота, както и нечистотата, която не позволява на човек да влезе в контакт с Бога: яденето на нечисти храни, проказата, половата нечистота на мъжа или жената. Глава 16 е своеобразно ядро на книгата: описва се обреда на умилостивяване (йом кипур – ден на изкуплението).

Четвъртата част, обхващаща 17 – 26 глава, обикновено се нарича Закон за спазване на светостта. В духа на преданието на свещениците, спазването на всички обредни закони, в които са включени и обществените, дават възможност на хората да се срещнат със светия Бог: „Господ говори още на Мойсея, казвайки: Кажи на цялото общество израилтяни...: Свети бъдете, защото Аз, Господ, вашият Бог, съм свет“ (Левит 19:1 – 2).

Глава 27 е допълнение към книгата и говори за как да се откупи човек или имот, когато някой ги обещае за дар (обрек) към Господ.

На Левит се позовават: Книга на Езекиил (особено глави 40 – 48), Книга на Ездра, Книга на Неемия, както и Първа и Втора книга Паралипоменон. Понеже дава преди всичко указания за обредите, Левит не се споменава често в Новия завет. Цитатите, които се сре��ат там, са преди всичко от закона за спазване на светостта.

Християните четат тази книга от Стария завет много малко, понеже се смята, че Новият завет е отменил обредите, описани в нея.

• Левити

• Biblija, Zagreb, 1980: Приложения (Dodaci) (на хърватски)
• Светото писание в Интернет (Библията на словенски)

• Библия на страницата на Българската Православна Църква» Трета книга Моисеева – Левит Архив на оригинала от 2013-08-18 в Wayback Machine.