How Are You Quotes

“Those were the three words seldom asked to her.

Yet, she knew they hold a healing power in them; For they bring a million thoughts to the mind and more to the soul; For the answer is far deeper than what is simply said on the face.

She understood, so she asked him what was seldom asked to her,

"How are you?”
― Sanhita Baruah

“If an Englishman asks you ‘how are you?’, they only expect two possible answers: ‘not bad’ and ‘not too bad’. The former means ‘I am doing great’, the latter that you are about to commit suicide or have some terminal disease. With anything else, you risk being tarred and feathered. Also, if your answer is ‘excellent’ they take it as sarcasm.”
― Angela Kiss, How to Be an Alien in England: A Guide to the English

“Here’s to looking every new mother in the eye, not just smiling at the baby, and asking her “How are YOU?”
Here’s to listening for her answer.”
― Gina Barreca

“Lucien. It was Lucien.

Lucien, haggard and bloody, panting for breath. As if he'd run from the shore.

His gaze settled on Elain, and he sagged a little. But Elain only wrapped her arms around herself and remained at my side.

'Are you hurt?' he asked, coming toward us. Spying the blood speckling Elain's hands.

He halted short as he noticed the King of Hybern's decapitated head on the other side of the clearing. Nesta was still showered with his blood.

'I'm fine,' Elain said quietly. And then asked, noticing the gore on him, the torn clothes and still-bloody weapons, 'Are you-'

'Well, I never want to fight in another battle as long as I live, but... yes, I'm in one piece.'

A faint smile bloomed on Elain's lips. But Lucien noticed that scorched patch of grass behind us and said, 'I heard- what happened. I'm sorry for your loss. All of you.'

I just strode to him and threw my arms around his neck, even if it wasn't the embrace he was hoping for. 'Thank you- for coming. With the battle, I mean.'

'I've got one hell of a story to tell you,' he said, squeezing me tightly.”
― Sarah J. Maas, A Court of Wings and Ruin

“Live your life in such a way that if God should greet you with "How are you?", your answer will be "I am how you wanted me to be"! Live life without regrets!”
― Israelmore Ayivor, The Great Hand Book of Quotes

“It's normal to be 'normal'. Nothing is ever 'wonderful' or 'great' to an Estonian. Things are always a laconic 'usual' or, more normally, 'normal'. When an Estonian says that something is 'normal' it indicates that life is continuing on a safe, well-trodden path and that this is the way things should be. Too much excitement is treated as suspect. Essentially the Estonians agree with the Chinese curse: 'May you live in exciting times.”
― Lembit Öpik, Xenophobe's Guide to the Estonians

“Everyone asks, "How are you?" but no one asks if you're ok.”
― Nitya Prakash

“I’m fine but, wow, thanks for asking! Very few people ask how Mom is doing; we usually get asked how baby is doing, and that’s that.”
My simple “How are YOU?” was met with a complicated response when I asked my niece Anne what her life was like now that she had become a mom. This surprised me not at all.”
― Gina Barreca

“The question ‘How are you (doing)?’ is the most common way of indirectly saying ‘Ask me how I am (doing)’.”
― Mokokoma Mokhonoana

“Not wisely but too well.”
― Stephen Evans

“Една приятелка изпитваше дълбок страх от поглед на кукли. Изпадаше в истински ступор, срещнеше ли оцъклените им очи. Ама те наистина гледаха страшно, някогашните кукли. Оказа се, че този страх е описан и си има име, нарича се гленофобия.
Моят страх е дори по-ужасен, защото заплашителното може да е навсякъде. В никоя номенклатура на фобиите не съм го срещал и затова надлежно прилагам описанието му тук. Нека това бъде малкият ми научен принос към безкрайния Списък на страховете.
Имам фобия от един въпрос. Кошмарен въпрос, който може буквално да изскочи иззад ъгъла, скрит в беззъбата уста на съседката или изломотен от продавача на вестници. Всяко позвъняване на телефона е заредено с този въпрос. Да, най-често се крие в телефонните слушалки: Как си?
Спрях да излизам, не вдигах телефона, сменях местата, от които пазарувам, за да не завързвам тривиалните познанства на всекидневието. Блъсках си главата над това да изковавам защитни отговори. Нуждаех се от един нов щит на Ахил срещу глупостта. Как да се намери такъв отговор, който да не умножава бездарието, да не зацикля в клишето. Отговор, който да не те кара да ползваш готови фрази, отговор, който не лъже, но и не разкрива неща, които не искаш да разкриеш. Отговор, който да не предполага завързването на дълъг и безсмислен разговор. Коя фалшива традиция на етикета го е подготвяла, как се е шмугвал през вековете този лицемерен въпрос. „Как си?“, това е въпросът. That is the question. (Възвишеното „Да бъдеш или не“ се е сменило с това нищожно питане, ето ти доказателство за падение.)
Как си?
Как си?
Как си?
Как се отговаря на такова питане?
Виж, англичаните са се изхитрили, като са го превърнали в поздрав. Обезкостили са го, отнели са му питащото жило.„Как си“ е обелката на банана, поставена с цялата любезност под крака ти, сиренцето, което те примамва към капана на клишето.
Как си — слабата омаломощаваща отрова на всекидневието. Няма открит отговор на този въпрос. Няма. Знам възможните отговори, но се гнуся от тях, разбирате ли, гнуся се… Не искам да съм толкова предвидим, да отвръщам „благодаря, добре“ или „горе-долу, щом сме живи“, или „а бе оправяме се още“, или…Не знам как съм. Не мога да бъда категоричен. За да ви отговоря подобаващо, трябва да прекарам нощи, месеци, години, да изчета вавилонски кули от книги, да пиша, да пиша… Отговорът е цял роман. Как съм?
Не съм. Точка.
Нека това бъде първият ред. И оттук нататък да започне истинският отговор.”
― Georgi Gospodinov

“The moment you ask a person
"How are you?,
And is compelled to listen to their complaints in alphabetical order from A-Z”
― Charmaine J Forde

“We all too often invite a lie by asking someone how he or she is doing.”
― Mokokoma Mokhonoana

“How are you?"
"I'm coolioko," I nod, coughing once more. Not coolioko again, Harriet. "I mean, I'm ... fantastico." No. "Supastic." No. "I mean ... I'm OK and stuff.”
― Holly Smale, Forever Geek